В рамките на 14-ото издание на „Зимно училище за млади дипломати“ младежи от 19 държави дискутират широк спектър от теми, свързани с енергийната политика, последиците за Европейския съюз след Брекзит, миграционната криза и влиянието ѝ върху Югоизточна Европа, както и перспективите за членство на Западните Балкани в европейското семейство. Сред 24-мата участници има представители на всички държави от Черноморския регион, Западните Балкани, както и Испания, Белгия и Холандия. Инициативата за този форум е на Дипломатическия институт към МВнР, а негов домакин е град Сандански. Главната тема на дискусията е „Югоизточна Европа и Черноморският регион през призмата на външната политика, регионалната сигурност и енергийната политика в контекста на Европейския съюз и НАТО“. Акцентът върху Северноатлантическия алианс не е случаен, тъй като 2019 година е значима за организацията, която навършва 70 години, както и за членството на България в нея, което стана факт преди 15 години. Форумът се провежда от 18 до 22 март, а сред лекторите до този момент бе посланикът на Румъния Йон Гъля, който запозна участниците с приоритетите на Румъния като председател на Съвета на ЕС. Генералният секретар на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество Майкъл Христидис представи пред аудиторията политиките на организацията. Младите дипломати проведоха срещи и с президента на Атлантическия клуб Соломон Паси, германския посланик у нас Херберт Салбер, регионалния директор на фондация „Ханс Зайдел“ Клаус Физингер. Кои ще бъдат лекторите в програмата през следващите дни, научаваме от Таня Михайлова – директор на Дипломатическия институт:
В интервюто за Радио България Михайлова акцентира и върху причините един млад човек да избере да се развива в сферата на дипломацията. Според нея, това е много трудна професия, в която трябва да си готов да започнеш от най-ниското ниво, а след време, когато натрупаш достатъчно опит и знания, да се издигнеш до най-престижната позиция в йерархията – тази на посланика. Едно от най-ценните качества на един дипломат е неговата толерантност, тъй като му се налага да общува и работи с хора от най-различни националности и култури, които имат различни разбирания за света. Важно е да отбележим, че в последните години дипломатическата професия излиза извън тихото договаряне по определени теми и въпроси, подчерта директорът на Дипломатическия институт:
Отдавна минаха времената, в които работата на дипломата беше свързана единствено със срещи с официалните представители на други държави, казва Таня Михайлова. Днес българските дипломати в чужбина и чуждестранните у нас общуват с много по-широк кръг от хора. Това се нарича публична дипломация. В публичната дипломация могат да се включат всички спортни събития, културни фестивали и прояви, извели дипломатите извън кабинетите, защото тази професия излезе извън кабинетите.
Сърбия е недоволна от препоръката Косово да бъде приета за член на ПАСЕ Комитетът по политически въпроси и демокрация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа даде положително становище по кандидатурата на Косово за членство в..
Днес се навършват точно 20 години от приемането на България за пълноправен член на НАТО. И ако трябваше решението да бъде взето отново днес – 56% от българите биха гласували страната ни да остане член на Алианса, а 28 на сто са на мнение, че трябва да..
Президентът Румен Радев започна консултации с кандидатите за служебен премиер. Според конституционните промени от края на 2023 г., държавният глава може да избере служебния премиер от ограничен списък от 10 кандидати. Това са председателят на..
Днес се навършват точно 20 години от приемането на България за пълноправен член на НАТО. И ако трябваше решението да бъде взето отново днес – 56% от..
Президентът Румен Радев връчи съгласно конституционната процедура мандат за съставяне на правителство на Николай Денков, кандидат за..
Сърбия е недоволна от препоръката Косово да бъде приета за член на ПАСЕ Комитетът по политически въпроси и демокрация в Парламентарната..