Валентин Лазар: „Благодарен съм на баща си за всеки съвет“

Автор:
Валентин Лазар и Симо Лазаров – синът и бащата заедно на сцената
Снимка: личен архив

Музикалните инструменти са играчките му от детинство и до ден днешен се въодушевява от всички нови електронни инструменти в музиката. Композитор и преподавател в училище в Тел Авив, автор на учебник за синтезаторна техника, Валентин Лазар се опитва да твори с увереността, че дава най-доброто от себе си.

Тази година се навършват 45 години от създаването на първото студио за електронна музика в България. Това се случва през 1974 г. в Българското национално радио, чието тогавашно ръководство подкрепя идеята на новопостъпилия Симо Лазаров да бъде създадено подобно студио с най-модерното оборудване за времето си. Лазаров има склонност да експериментира и композира в един напълно нов за времето стил – електронната и компютърната музика. Симо Лазаров израства в семейството на цигулар и диригент и още от петгодишен свири на пиано. Същата съдба споделя след години и неговият син Валентин Лазар, чието детство минава изцяло под влиянието и напътствията на баща му, на които разчита и до днес. Като дете той с нетърпение очаква дните, в които посещава сградата на Българското национално радио, придружавайки баща си.

Още от най-ранно детство придружавах баща ми Симо Лазаров на неговите концерти и всички дела, с които се занимава. Въвлече ме в тях още докато бях на 6-7 години. Спомням си, че срещите с неговите колеги музиканти бяха нещо изключително интересно и приятно за мен, разказва Валентин. От Българското национално радио и студиото за електронна музика в съзнанието ми е останал огромният синтезатор Sinti 100, който беше голям колкото стена, пълна със стотици потенциометри и копчета, с които се възпроизвеждаше звукът, а за извличането му бяха необходими няколко дни.

Когато е на 15 години, Лазар печели стипендия, която му дава възможност да замине на обучение в Израел. Отива, но никога не забравя бащиния съвет: всичко, което научиш, се опитай да го забравиш след това, за да продължиш да твориш с един първичен инстинкт. Думите напомнят, че колкото повече знаем в дадена област, толкова повече изгубваме мотивация да експериментираме. Дните преди прослушването обаче Валентин запомня с нещо, което в неговите очи изглежда доста по-внушително:

Свързвам историята с един концерт на 13 декември 1991 година пред НДК. Тогава баща ми направи голям концерт „Коледа в небето“ – публика, лазери, фойервеки и невероятен студ. Всички усилия, няколко месеца преди това, бяха насочени към този концерт, а на следващия ден беше изпитът за стипендията. Всичко се случи почти на шега, но за мое щастие влязох в програмата.


Попадайки в Израел без да владее иврит, Валентин посещава училище със засилено изучаване на компютърни науки, както и специализиран езиков курс. Налага му се бързо – за 3-4 месеца, да усвои езика, тъй като в групата се говори само на него. След края на стипендията се завръща в България, където завършва „Музикална педагогика“ в Софийския университет и „Компютърно музициране и саунд дизайн“ в Нов български университет. Днес Валентин Лазар живее в Тел Авив, където има собствено музикално студио. Освен като композитор, той работи и като преподавател на деца в началното училище. Според него, учениците, които среща всяка седмица, са най-добрите критици. Когато нещо не им харесва или загубят интерес, децата го показват веднага. А привлечеш ли вниманието им, знаят как да се отблагодарят.


Що се отнася до българската общност, Валентин споделя, че поддържа връзка със свои приятели от София, емигрирали в Израел, но там е срещнал и още много други. Връзката между Израел и България е доста силна и това изключително ме радва. Много български групи идват тук, а израелски музиканти също гостуват в България. Не съм прекъсвал връзката в България през годините. Контактите ми са по-скоро на приятелска основа, но бих се радвал да ги превърна в професионални, допълва Валентин Лазар.