Даниел Асенов: Вярвам, че с моя стил на игра ще успея

Едва 21-годишен, роденият в ямболското село Кукорево Даниел Асенов този месец записа във визитката си шеста европейска титла – от първенството по бокс до 22-годишна възраст във Владикавказ, Русия. По-малкият му брат Боян пък завоюва сребро със златен привкус при 56-килограмовите. Така българските национали, водени от старши треньора кубинеца Жоел Солер Арате, се наредиха втори по медали в надпреварата при мъжете. За това, доколко труден е бил този пореден връх, талантливият млад боксьор не крие:

Даниел с треньора Жоел Солер и с брат си Боян на Европейското първенство във Владикавказ

Със сигурност беше доста труден. Знаете, че Европа е голяма, има доста добри боксьори. Но аз се радвам, че една малка страна като България успя да се нареди втора по медали след домакина – Русия.



Тази победа идва само месец, след като Даниел Асенов печели за втори път престижната купа „Странджа“ на 70-ото издание на най-стария боксов турнир в Европа със същото название. Зад успехите се крият много труд, пот и постоянство в залата, лишаване от срещи с приятели и куп други неща, но Даниел е категоричен, че не съжалява. Златото за България си струва всичко това. Спортът също така възпитава и пренасочва енергията на младите хора в правилна посока. Както казва, навън съм нормален човек като всички останали. Но когато съм в залата, е съвсем различно. „Добре, но не ти ли се е искало понякога да сложиш край на този начин на живот и тази себеотдаденост?“, питам го аз.

В началните години – да, – признава боксьорът. Но се радвам, че успях да се задържа и да се концентрирам. Защото знаете – когато си по-малък, по-лесно се промива мозъкът и по-лесно се поддава човек на съблазни.

Днес Даниел е известен не толкова със собственото си име, колкото с прякора Тайсъна. Първи така го нарича хасковският треньор Младен Сталев. „Сигурно Майк Тайсън е и твоят кумир?“, питам. Беше в по-ранна възраст, – казва. „А сега кой ти е кумирът?“ – не се предавам аз. Казва се Даниел Асенов, – отговаря и се смее. А после допълва: Като бях малък много харесвах уменията на Майк Тайсън, стила му на боксиране. Но впоследствие аз самият започнах да се научавам на друг, по-различен стил, който ми допада, и който ми е печеливш.



По бокса Даниел се увлича от по-големия си брат Катин и стъпва на ринга година след него. После, въпреки че все още не е толкова добър, започва да тренира по-малкия си брат Боян. Общо-взето, през една година един по един с братята ми започнахме с бокса, спомня си шампионът.

Даниел и РозалияПрофесионалната спортна кариера е свързана с много предизвикателства. За да се справя с тях, Даниел разчита на първо място на себе си. Но не по-малко важна е за него подкрепата на неговите треньори, на приятелката му – боксьорката Розалия Пайчева, и семейството му. Тези хора са с мен. Вярват, че ще успея и ми помагат. Не се опитват да ме разконцентрират по никакъв начин. И може би това води до такъв успех, споделя Даниел и допълва:

Аз съм щастлив, че имам двама прекрасни братя, също медалисти от европейско. Хора, с които винаги си помагаме и разчитаме един на друг. Моите родители са също прекрасни хора.

Те винаги казват това, което мислят. Не ми спестяват нищо. Ако греша, опитват се да ме поправят. Не винаги е приятно, но нека не забравяме, че хората, които мислят най-много за нас, са именно майките и бащите ни
.

Днес Тайсъна от Кукорево предпочита да не чертае планове за бъдещето, или поне да не ги изговаря на глас:

Искам само да съм здрав. Всичко, което трябва да стане, ще се случи. Вярвам, че с моя стил на игра, с качествата, които притежавам в момента и които ще развия, ще успея. Така че само се надявам да нямам контузии. Това е най-важното, сподели в края на интервюто за Радио България шесткратният европейски шампион по бокс Даниел Асенов.


Снимки: личен архив и bgboxing.org