Двоен шок за българските автомобилни превозвачи

Животът на фирмите от важния за икономиката автомобилен транспортен бранш тези дни не изглежда хич розов, а и близките перспективи не са особено утешителни. Те получиха два болезнени шамара, които само засилиха разочарованието им от властите и от ЕС. След протестите преди десетина дни в Страсбург пред Европарламента се стигна дори до запалване в Пловдив на цял един камион в знак на негодувание.



Какво тревожи и притеснява транспортният бранш в България?

Първо, Министерството на регионалното развитие и благоустройството оповести предложения за размера на тол-таксите, които трябва да влязат в сила за камионите и пътническите автобуси от 16 август тази година. Според експерти те са шокирали бизнеса, въпреки уверенията, че предложените такси са най-ниските в Европа. Същевременно Европейският парламент прие на първо четене с минимално мнозинство т. нар. законодателен пакет „Мобилност“, който българските международни автомобилни и спедиторски фирми не приемат и който заплашва самото им съществуване. На такова мнение са и колегите им от Полша, Румъния, Унгария и Балтийските страни.

Всъщност в страната предстои да се въведе хибридна система на плащане за ползването на пътищата. За леките автомобили остават в сила винетките, докато товарните превозни средства ще плащат тол-такса. Целта на правителството е чувствително нарастване на приходите от такси и винетки, които да позволят строителството на нови и по-добро поддържане на съществуващите вече пътища.

Toл-cиcтeмaтa ce изгpaждa oт aвcтpийcĸaтa КарѕсhТrаffісСоm, ĸoятo имa cepиoзeн oпит в тaзи дeйнocт, a цeнaтa ѝ e 90 млн. eвро. В тол-системата ще бъдат включени 10 800 км пътища от всичките 40 хил. км шосета в страната. Ако са над 3.5 тона, товарните автомобили ще трябва да плащат такси в зависимост от тонажа на камиона, изминатото разстояние, техническата характеристика на пътя и екологичните показатели на превозното средство, като очакваните годишни приходи са в размер над 500 млн. евро. „Идеята на реформата e този, който ползва и руши, да плаща съразмерно и по-голямата част от тежестта да пада върху товарните автомобили“, отбелязват от Института за пазарна икономика. Но парите за таксите, които са значително по-високи от досегашните винетки, няма откъде другаде да дойдат, освен от вдигането на цените на транспортните услуги. Вече се правят изчисления с колко ще поскъпнат стоките и автобусните превози след влизането в сила на тол-таксите. Най-недоволни и неприемащи техните размери са автобусните фирми.

Вторият удар срещу българските автомобилни превозвачи бе одобряването на пакета „Мобилност“ на първо четене в ЕП. И превозвачите, и властите в България са против изискването превозвачите да почиват извън кабината на камиона, който управляват, да се връщат в България на всеки 4 седмици и размерът на командировъчните да бъде на нивото на тези пари в държавата, в която превозвачите се намират. В писмо до председателя на ЕП Антонио Таяни президентът Румен Радев заяви, че „Предвидените законодателни промени са в разрез с устоите на единния европейски пазар и нарушават принципите за свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали в рамките на Общността".

В декларация по същия повод министърът на транспорта Росен Желязков пък заяви, че „Европейският парламент гласува изцяло рестриктивни текстове. Това за пореден път доказва, че целта е преразпределяне на пазарни дялове, а не подобряване на социалните условия на труд на водачите“.

По повод пакета „Мобилност“ може да се каже, че всъщност това беше първият път, когато София възрази на разпоредби на ЕС, смятаща, че те накърняват националните интереси. Известни надежди за промяна се възлагат на новия Европейски парламент, който ще бъде избран през месец май. Желанието е да се намери някакъв компромис и поне някои от ощетяващите българските и други източноевропейски международни превозвачи разпоредби да бъдат смекчени и да не се стига до краен протекционизъм и до задълбочаване на разделението на Съюза на привилегировано, влиятелно и богато ядро и бедна, пренебрегвана и изостанала периферия.

Снимки: БГНЕС