140 години Търновска конституция

Доц. Михаил Груев: Принципите, залегнали в нея, бихме искали да виждаме и днес

След като поема първите си глътки свобода, новоосвободеното Отечество бива призовано по силата на Берлинския договор да изработи свой основен закон. Неопитните дотогава парламентаристи, със своите ентусиазъм, отговорност и родолюбие, се справят блестящо със задачата си. Така на 16 април 1879 г. Учредителното събрание в старата българска столица Търново приема демократична конституция, отправяйки посланието, че България вече е самостоятелна държава и сама ще определя своя път.

Учредителното събрание се свиква на 10 февруари 1979 г. и в него влиза елитът на възрожденска България – хора с образование, оформили се като личности във времето на църковната борба и на движението за новобългарска просвета и култура. В работата му се включват и представители на териториите, останали извън пределите на княжеството след Берлинския конгрес, затова и идеята за обединение на всички българи в една държава доминира обсъжданията на депутатите.

Музеят „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново. Снимка: Здравка Маслянкова


СнимкаЧуват се гласове, които оспорват легитимността на Учредителното събрание поради оставането на значителни територии, населени с българи, извън пределите на княжеството – разказва доц. Михаил Груев, председател на Държавната агенция “Архиви”. – Това е причината дебатите по общонационалния въпрос, както го наричат, да стане централен поне в началото. Но за бащите на Търновската конституция е ясно, че трябва да се легитимира българската държавност и те пристъпват към обсъждането на конституционния проект. В началото идеята на руската администрация е той да бъде органически устав, т.е. устройството на България да наподобява автономните територии на Руската империя. Основателите на Търновската конституция обаче имат съзнанието, че трябва да изработят именно конституция, символизираща стремежа на българите към национална независимост. Така те променят сериозно първоначалния проект на руския юрист Сергей Лукиянов – от органически устав в демократична конституция в духа на най-модерните и напредничави европейски страни.

Владимир Палаузов, Петко Каравелов и Сергей Лукиянов. Снимка: БТА
Другият основен въпрос, който стои в дневния ред на Учредителното събрание, е изборът на нова столица. Макар и само с един решителен глас, депутатите определят София за най-важния български град – поради средищното й географско положение от гледна точка на националното единство, тъй като се е смятало, че откъсването на Македония и на Източна Румелия е само временно. И докато текат дебатите около легитимирането на новата държава, в събранието се оформят две идеологически течения – либерално и консервативно и именно от техните среди ще произлязат бъдещите държавници, които ще работят за родината си с почтеност и интелектуален размах.

Това е сблъсък не само на различни виждания за устройството на обществото, но и на ярки личности – казва още историкът. – В Учредителното събрание изпъкват фигури като Петко Славейков и Марко Балабанов, които говорят сами за себе си още в предосвобожденската епоха. Но в конституционния дебат се утвърждават и нови имена и тук бих посочил Петко Каравелов и Константин Стоилов. А това са личности, които оставят трайна диря не само в духа на Конституцията, но и в цялото обществено и политическо развитие на България от края на XIX век.

Снимка: БТА
По думите на историка, имаме на какво да се учим от тези личности, давали си сметка за съдбовността на историческия момент и имали дързостта да пристъпят към нещо толкова мащабно. Идеите за равенството пред закона, за разделението на властите, за свободата на личността – това са все принципи, залегнали в Търновската конституция, с които бихме желали да се гордеем и днес, добавя той.

Пътуващата изложба на агенция “Архиви” “Всичко се състои в нашите сдружени сили”, проследяваща подготовката и работата на Учредителното събрание, ще бъде представена на 3 май в Бургас, преди да се завърне окончателно в София в Нощта на музеите на 18 май. Тогава софиянци и гостите на града ще могат да видят и оригинала на Търновската конституция.

Още от категорията

Първа поява на Томичовият псалтир от XIV в. пред българска публика

Томичовият псалтир – един от най-ценните ръкописи, запазен от Средновековието, за първи път гостува в София. Ценната реликва от „втория златен век“ на България излиза за първи път от архивите на Държавния исторически музей в Москва и ще бъде..

публикувано на 12.10.19 в 09:30
Колаж: Михаил Димитров

Експозицията „Историческо величие“ ни връща в златните години от българската история

Българската история е запазила в аналите си множество свидетелства за героичното ни минало. Многобройните военни победи, завоювани от нашите предци преди и по време на Първото и Второто българско царство, отреждат на страната ни стратегически..

публикувано на 09.10.19 в 12:32

Откриване на Седмицата на православната култура в София

Между 7 и 13 октомври в София ще се проведе първото издание на Седмицата на православната култура. Организатор е издателството за православна литература „Омофор“ със съдействието на Министерството на културата. Събитието включва изложби, концерти,..

публикувано на 06.10.19 в 08:00