Пловдив – Европейска столица на културата 2019

Алафрангата – знак за приобщаване на Пловдив към европейското в средата на ХІХ век

10
Куюмджиевата къща

Като част от „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“, Регионалният етнографски музей в града e подготвил интересен поглед към възрожденската действителност. Гости и жители ще могат да се насладят на частица от тази история на изложбата „Времето на Алафрангата“ (18 април-18 юни). Партньори са общинският институт „Старинен Пловдив“ и фондация „Пловдив 2019“. 

Алафрангата е специфичен стил от културата в Пловдив в средата на ХІХ в. – обяснява Лора Христозова от РЕМ. – Градът се утвърждава като важен административен, занаятчийски и търговски център на Европейска Турция, а контактите с Европа и Близкия изток създават благоприятни условия за разчупване на патриархалния и създаване на модерен стил на живот. Именно този преход от традицията към модерността носи името „а ла франга“ – „по френски маниер“. Но това време не бива да се разглежда буквално като проникване на културно влияние от Франция, а в по-широк план – като една нова мода, идваща от Европа.



Първоначално стилът алафранга е посрещнат на нож от консервативното ориенталско общество, но постепенно започва да се възприема като официална градска мода. Промяната настъпва във всички сфери на културата и начина на живот, а в резултат от тези нововъведения се получава смесване на местното и дошлото „отвън“. В 10 модула изложбата показва характерните промени:



Разказваме за новостите в интериора и мебелировката на дома. Оформят се отделни стаи – кухня, спалня, детска стая, появяват се мебели с конкретна функция – библиотеки за книги, нощни шкафчета, тоалетни маси. Има модул за женската и мъжката мода. За официален дамски тоалет се приема само роклята, която е предимно в светли тонове. Всекидневното облекло е в по-тъмни цветове. Появяват се корсетът и кринолинът, навлизат аксесоарите за дамите – пелерина, ръкавици, шапка, чадър, украшения, а в мъжкото облекло – вратовръзки, папийонки, бастун
– разказва Лора Христозова.



Отделен модул е посветен на модерните съобщения. Първият телефонен разговор е проведен именно в Пловдив през 1879 г. В периода на поява на алафрангата попада и първото Пловдивско изложение (1892 г.), на което са показани шевните машини „Сингер“, оръжията на „Круп”, Едисоновият фонограф.



По време на целия период много неща се случват за първи път именно в Пловдив – първата прожекция с „магическия фенер“, предшественик на кинематографа, основава се първата професионална трупа и първата театрална сграда след Освобождението – театър „Люксембург“. През 1878 г. излиза първият брой на първия български вестник на свободна България „Марица“. Първата Коледна литургия, отслужена изцяло на български език е в пловдивския храм „Св. Богородица“ през 1859 г. Първото книгоиздателско сдружение е основано тук от Христо Г. Данов
– казва Лора Христозова.



В средата на ХІХ век се появяват и новите удоволствия – лимонадата и бирата, която се поднася с черни хлебчета и варен жамбон (шунка). Кафето вече не се пие по турски, а от порцеланови чашки. Еманципацията на жените също започва в този период, а някои жени дори си позволяват да запалят цигара, за да имат имиджа на фаталната жена. Популярни стават излетите на открито, затова като част от изложбата ще бъде възстановено едно градинско увеселение.



Ще представим каталог с карта и пътеводител на алафрангата като част от архитектурата на къщите в старинния Пловдив и в нашия музей в Куюмджиевата къща, защото алафранги се наричат също стенните ниши, изписани с пейзажи от различни градове или запълнени с ценни предмети.



Това ще бъде едно любопитно улеснение за туристите, които ще разгледат част от най-впечатляващите алафранги на Пловдив в реален размер, а това ще ги провокира да посетят съответните къщи и да ги видят действително като част от уредбата на дома
– обещават от РЕМ-Пловдив.

Снимки: Регионален етнографски музей-Пловдив

Галерия

Още от категорията

Изложба в Националния археологически музей към БАН показва съкровището от Велики Преслав

В Националния археологически музей можем да видим най-голямото средновековно съкровище на България – това от Велики Преслав. Във временната изложба, озаглавена „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав“, до 26 януари 2020 г. в..

публикувано на 10.11.19 в 08:10

Архангелова Задушница е: Божиите ангели бдят за праведните души

Днес е Велика Задушница – една от трите големи Задушници през годината, която напомня за грижите на божиите ангели за покойниците. По православната традиция събота е ден в памет на покойниците, затова и тази Задушница е в първата събота преди..

публикувано на 02.11.19 в 08:00

Боянската църква – бисер в историята и културата на България

През тази година се навършват 760 години от създаването на прочутите предренесансови стенописи в Боянската църква и 40 години от включването й в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. По този повод Националният исторически..

публикувано на 01.11.19 в 08:25