Проф. Емилия Ченгелова: Всеки четвърти българин се труди в сивата икономика

Между 25 и 30 на сто от всички българи участват в сивата икономика, показва изследване на БАН. Според учените колкото по-слабо развита е дадена икономика, толкова повече предпоставки има за прилагането на сиви практики. Както е известно, България се нарежда на последно място по доходи в Европейския съюз.

Две са основните причини хората да приемат работа в разрез с трудовите закони – липсата на постоянно действащи предприятия и ниските доходи. Отделно в много населени места те нямат избор. Най-често в сивия сектор попадат туризмът, инфраструктурното строителство, информационните технологии, дялове от леката промишленост като парфюмерията и козметиката, селското стопанство, транспортът, казва проф. Емилия Ченгелова от Института за изследване на обществата и знанието на БАН.

Голяма част от сивите практики засягат трудовото законодателство и основната сред тях е работата без трудов договор – продължава тя. – Широко разпространена е също работата с фиктивен договор – човекът получава заплата, колкото да бъде осигуряван, и допълнително взема пари на ръка. Това е т. нар. практика с допълнителен необлагаем кеш, която достига до 30-40 процента в някои браншове. Други типични сиви явления са свързани с фискалното законодателство – не се издават фактури, не се осчетоводяват извършени транзакции, не се плащат данъци и мита.

Информацията, че сивият сектор през годините достига изключително високи нива – над 35-40 на сто и дори става водещ вместо официалната икономика, се изнася поне от десетилетие, добавя проф. Емилия Ченгелова. Така под натиска на синдикални и работодателски организации биват предприети някои мерки, сред които свързване на касовите апарати в реално време и законодателни промени, инкриминиращи невнасянето на социални осигуровки от определен праг нагоре.

Досега не съм чула някой да е осъден за подобни прояви и това е един от големите проблеми, тъй като обществото е настроено критично към законодателството и е готово да го нарушава, виждайки, че няма контрол и наказания – казва икономистката. – Освен това липсата на явни санкции и публичност на мерките, предприети спрямо отделни нарушители, до известна степен мотивират някои работодатели да си кажат – след като не е наказуемо, защо и аз да не го правя.

Благосклонното отношение на българите към сенчестите практики учените обясняват с явлението аномия.

Аномията е състояние на обществата с рязка промяна на системите, при което моралните и правните норми губят силата си на действие– обяснява проф. Емилия Ченгелова. – От 2000 г. у нас се наблюдава сериозен ценностен крах и ако в началото хората не спазваха моралните императиви, в даден момент започнаха да пренасят отношението си и към писаните закони. А това е опасно, тъй като води до общество на крайностите, на моралното безразличие, на грубото погазване на законодателството, на тоталното неглижиране на другите. Необходим е пример от най-високо ниво и в страни от ЕС се правят подобни опити – да се показва, че управляващият елит спазва законите. И колкото по-строг е елитът сам към себе си, толкова по-добър пример дава той на хората, но ако горе липсват тези неща, не можем да очакваме релевантно поведение надолу.

Ще намалеят ли скоро сенчестите практики у нас? Проф. Емилия Ченгелова смята себе си за умерен оптимист, въпреки народопсихологията ни – българинът носи в себе си андрешковщината, нагласата за хитруване, за неспазване на законите. Тя обаче подчертава, че е необходима спешна работа сред младите, тъй като те са настроени критично към социалната действителност и по-скоро са склонни да изработят свои правила, отколкото да спазват вече написаните.

Снимки: Архив и Диана Цанкова

Още от категорията

Българин среща работодател и работник чрез мобилна платформа

Кандидатстването по обяви в сайтовете за работа, никога не е било толкова лесно, бързо и буквално на един клик разстояние. Връзката между търсещите и предлагащи работа е улеснена от мобилното приложение, разработено от Цветослав Захариев...

публикувано на 14.10.19 в 13:05

Българска компания е сред водещите платформи за IT обучения в света

Да откриеш инвеститор, склонен да осигури финансиране за образование, не е лесна задача. Точно това обаче успя да направи българската фирма Coursedot, която през 2016 година привлече финансиране от фонда Eleven, подкрепян тогава от Европейския..

публикувано на 13.10.19 в 10:25

Пропастта между малкото богати и многото бедни се задълбочава

Министърът на финансите Владислав Горанов съобщи тези дни, че около 193 хиляди от 3.1 млн. данъкоплатци в България декларират за облагане месечен доход от около 4 600 евро или повече. В същото време средната заплата е малко над 600 евро, средната..

публикувано на 10.10.19 в 11:02