Проф. Емилия Ченгелова: Всеки четвърти българин се труди в сивата икономика

Между 25 и 30 на сто от всички българи участват в сивата икономика, показва изследване на БАН. Според учените колкото по-слабо развита е дадена икономика, толкова повече предпоставки има за прилагането на сиви практики. Както е известно, България се нарежда на последно място по доходи в Европейския съюз.

Две са основните причини хората да приемат работа в разрез с трудовите закони – липсата на постоянно действащи предприятия и ниските доходи. Отделно в много населени места те нямат избор. Най-често в сивия сектор попадат туризмът, инфраструктурното строителство, информационните технологии, дялове от леката промишленост като парфюмерията и козметиката, селското стопанство, транспортът, казва проф. Емилия Ченгелова от Института за изследване на обществата и знанието на БАН.

Голяма част от сивите практики засягат трудовото законодателство и основната сред тях е работата без трудов договор – продължава тя. – Широко разпространена е също работата с фиктивен договор – човекът получава заплата, колкото да бъде осигуряван, и допълнително взема пари на ръка. Това е т. нар. практика с допълнителен необлагаем кеш, която достига до 30-40 процента в някои браншове. Други типични сиви явления са свързани с фискалното законодателство – не се издават фактури, не се осчетоводяват извършени транзакции, не се плащат данъци и мита.

Информацията, че сивият сектор през годините достига изключително високи нива – над 35-40 на сто и дори става водещ вместо официалната икономика, се изнася поне от десетилетие, добавя проф. Емилия Ченгелова. Така под натиска на синдикални и работодателски организации биват предприети някои мерки, сред които свързване на касовите апарати в реално време и законодателни промени, инкриминиращи невнасянето на социални осигуровки от определен праг нагоре.

Досега не съм чула някой да е осъден за подобни прояви и това е един от големите проблеми, тъй като обществото е настроено критично към законодателството и е готово да го нарушава, виждайки, че няма контрол и наказания – казва икономистката. – Освен това липсата на явни санкции и публичност на мерките, предприети спрямо отделни нарушители, до известна степен мотивират някои работодатели да си кажат – след като не е наказуемо, защо и аз да не го правя.

Благосклонното отношение на българите към сенчестите практики учените обясняват с явлението аномия.

Аномията е състояние на обществата с рязка промяна на системите, при което моралните и правните норми губят силата си на действие– обяснява проф. Емилия Ченгелова. – От 2000 г. у нас се наблюдава сериозен ценностен крах и ако в началото хората не спазваха моралните императиви, в даден момент започнаха да пренасят отношението си и към писаните закони. А това е опасно, тъй като води до общество на крайностите, на моралното безразличие, на грубото погазване на законодателството, на тоталното неглижиране на другите. Необходим е пример от най-високо ниво и в страни от ЕС се правят подобни опити – да се показва, че управляващият елит спазва законите. И колкото по-строг е елитът сам към себе си, толкова по-добър пример дава той на хората, но ако горе липсват тези неща, не можем да очакваме релевантно поведение надолу.

Ще намалеят ли скоро сенчестите практики у нас? Проф. Емилия Ченгелова смята себе си за умерен оптимист, въпреки народопсихологията ни – българинът носи в себе си андрешковщината, нагласата за хитруване, за неспазване на законите. Тя обаче подчертава, че е необходима спешна работа сред младите, тъй като те са настроени критично към социалната действителност и по-скоро са склонни да изработят свои правила, отколкото да спазват вече написаните.

Снимки: Архив и Диана Цанкова

Още от категорията

Нов завод за 7 милиона лева отвори врати в Петрич

Шведско-швейцарски концерн за производство на продукти за електроснабдяване и индустриална автоматизация продължава развитието на своя бизнес в България, разкривайки нов завод в Петрич. Той е втори за компанията в града и се очаква да осигури нови..

публикувано на 19.09.19 в 11:57
В присъствието на премиера Борисов, „Булгартрансгаз“ и „Консорциум Аркад“ подписаха договор за изграждане и въвеждане в експлоатация на разширението на газопреносната инфраструктура от турско-българската до българо-сръбската граница.

„Турски поток“ минава през България – какво печелят страната и регионът?

Най-после слуховете, намеците и съмненията, дали големият газопровод „Турски поток“ от Русия през Турция до Сърбия, Словакия, Унгария и Австрия ще заобиколи България, бяха изяснени и всичко си дойде на мястото. Договорът за изграждане на българския..

публикувано на 19.09.19 в 11:13

Испанецът Карлос Валенсуела: „България е много привлекателна страна за чуждестранните инвеститори“

Все повече чужденци идват да живеят и работят в България, част от тях пристигат с идеи за свой бизнес в страната ни. Но чужденците не винаги успяват да си проправят път през редица та трудности, свързани с езика и сложната българска..

публикувано на 17.09.19 в 12:48