Проф. Емилия Ченгелова: Всеки четвърти българин се труди в сивата икономика

Между 25 и 30 на сто от всички българи участват в сивата икономика, показва изследване на БАН. Според учените колкото по-слабо развита е дадена икономика, толкова повече предпоставки има за прилагането на сиви практики. Както е известно, България се нарежда на последно място по доходи в Европейския съюз.

Две са основните причини хората да приемат работа в разрез с трудовите закони – липсата на постоянно действащи предприятия и ниските доходи. Отделно в много населени места те нямат избор. Най-често в сивия сектор попадат туризмът, инфраструктурното строителство, информационните технологии, дялове от леката промишленост като парфюмерията и козметиката, селското стопанство, транспортът, казва проф. Емилия Ченгелова от Института за изследване на обществата и знанието на БАН.

Голяма част от сивите практики засягат трудовото законодателство и основната сред тях е работата без трудов договор – продължава тя. – Широко разпространена е също работата с фиктивен договор – човекът получава заплата, колкото да бъде осигуряван, и допълнително взема пари на ръка. Това е т. нар. практика с допълнителен необлагаем кеш, която достига до 30-40 процента в някои браншове. Други типични сиви явления са свързани с фискалното законодателство – не се издават фактури, не се осчетоводяват извършени транзакции, не се плащат данъци и мита.

Информацията, че сивият сектор през годините достига изключително високи нива – над 35-40 на сто и дори става водещ вместо официалната икономика, се изнася поне от десетилетие, добавя проф. Емилия Ченгелова. Така под натиска на синдикални и работодателски организации биват предприети някои мерки, сред които свързване на касовите апарати в реално време и законодателни промени, инкриминиращи невнасянето на социални осигуровки от определен праг нагоре.

Досега не съм чула някой да е осъден за подобни прояви и това е един от големите проблеми, тъй като обществото е настроено критично към законодателството и е готово да го нарушава, виждайки, че няма контрол и наказания – казва икономистката. – Освен това липсата на явни санкции и публичност на мерките, предприети спрямо отделни нарушители, до известна степен мотивират някои работодатели да си кажат – след като не е наказуемо, защо и аз да не го правя.

Благосклонното отношение на българите към сенчестите практики учените обясняват с явлението аномия.

Аномията е състояние на обществата с рязка промяна на системите, при което моралните и правните норми губят силата си на действие– обяснява проф. Емилия Ченгелова. – От 2000 г. у нас се наблюдава сериозен ценностен крах и ако в началото хората не спазваха моралните императиви, в даден момент започнаха да пренасят отношението си и към писаните закони. А това е опасно, тъй като води до общество на крайностите, на моралното безразличие, на грубото погазване на законодателството, на тоталното неглижиране на другите. Необходим е пример от най-високо ниво и в страни от ЕС се правят подобни опити – да се показва, че управляващият елит спазва законите. И колкото по-строг е елитът сам към себе си, толкова по-добър пример дава той на хората, но ако горе липсват тези неща, не можем да очакваме релевантно поведение надолу.

Ще намалеят ли скоро сенчестите практики у нас? Проф. Емилия Ченгелова смята себе си за умерен оптимист, въпреки народопсихологията ни – българинът носи в себе си андрешковщината, нагласата за хитруване, за неспазване на законите. Тя обаче подчертава, че е необходима спешна работа сред младите, тъй като те са настроени критично към социалната действителност и по-скоро са склонни да изработят свои правила, отколкото да спазват вече написаните.

Снимки: Архив и Диана Цанкова

Още от рубриката

Икономиката с дефицит на работна ръка, търси чужденци и пенсионери, младите не искат да работят

Българската икономика върви добре, но все повече се задушава от липса на работна ръка, въпреки ръста на износа, вътрешното потребление и инвестициите. През 2018 г. ръстът на БВП достигна 3.1 на сто, а година по-рано беше 3.6 процента. Прогнозите..

публикувано на 26.03.19 в 11:46

България и Северна Македония: икономическите отношения набират скорост

С влизането в сила в началото на миналата година на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете съседки на Балканите - Република Северна Македония и Република България, те тушираха някои от историческите си спорове и..

публикувано на 12.03.19 в 11:04

Кандидати от всички сфери на бизнеса премериха сили в надпреварата за инвеститор на 2018 година

Общо 16 компании достигнаха до финала на конкурса „Инвеститор на годината“ за 2018 година. Кандидатите за приза бяха над 90 от всички сфери на икономиката, информационните технологии, здравеопазването, науката и др. Какви са критериите, по които са..

публикувано на 11.03.19 в 10:51