Възрастни дами разказват приказки в детските градини

Възрастни, изолирани, самотни, но с непокътнати сърца – те дават, защото в това са най-добри. Всяка седмица дамите от старческия дом „Св. Василий Велики” в Пловдив присядат с книжка в ръка край малчуганите в детските градини. И думите им плавно сплитат нишките на едно вълшебно килимче, върху което децата се понасят към приказните светове.

Проектът „Бабо, разкажи ми” на фондация „Поколения заедно” се ражда след разговори с обитателите на дома за възрастни хора и директорката на детска градина „Зорница”. Веднъж настанени в институцията, възрастните хора се чувстват изолирани и нямат самочувствието, че все още могат да бъдат полезни, разказва Маргарита Ганчева, председател на организацията.

Маргарита Ганчева (вдясно)
Първа да се изправи пред децата обаче се престрашава баба Мина и примерът й се оказва заразителен за много от жените в дома.


В началото идеята ни беше възрастните дами да четат приказки, но те самите забелязаха, че децата се нуждаят и от разговори, от взаимоотношения, от внимание – продължава разказа си Маргарита Ганчева. – Бабите винаги започват с приказки, често обаче биват прекъсвани с въпроси. Разбира се, има и прегръдки, усмивки, смях. Не случайно учителите наричат това време „Училище на живота”, тъй като жените беседват с децата на много житейски теми, включително и за финанси – как да си пестят паричките, какво да купят от магазина. Понякога пък заедно месят питка, рисуват, смятат и слушат музика. Наистина това време е много ценно – и за децата, и за възрастните.


В уроците за живота се включват и малчуганите и техните преподаватели от детска градина „Валентина“. Защо децата предпочитат приказките, разказани от баба?

Нещо различно е да чуеш приказка от баба – допълва Маргарита Ганчева. – Една дама на достолепна възраст респектира, излъчва спокойствие и мъдрост. Идеята ни е да направим връзка между поколенията, тъй като всяко от тях носи свой заряд и изпълнява своя мисия. За съжаление, в днешно време тези мостове са поразклатени, но всяко поколение, което не е приело щафетата от предишното, няма как да успее.


Възрастните жени, които посещават детската градина, правят нещо наистина добро и то не остава без отговор. Наричат „добротворци” хората, които връщат жеста и всяка съботна утрин идват в дома за стари хора с намерението да дадат жизненост и да почерпят мъдрост. От двегодишни деца до дами и господа на по 60, всички те се включват в „Заедно при баба и дядо” – друг проект на фондацията. Те са водени от една-единствена цел – да комуникират. Заедно, чрез тематичен разговор, чрез ходене на театър, чрез излет на гребната база, както и чрез нестандартна „фейсбук“ страница.

Страничката на баба” не е виртуална като нашата, а представлява табло, върху което всяка седмица пишем по една мисъл – обяснява Маргарита Ганчева. – Писали сме мисли на Майка Тереза, четиристишия или пък нещо, измислено от тях самите някакво пожелание за добротворство, вдъхновение и добър пример. И хората знаят, че трябва да поразсъждават върху тази мисъл.


Макар и заедно в дома, хората се чувстват самотни, защото всеки от тях е претърпял някаква загуба. А често и непотребни.

Тази изолация е наложена от обществото, тъй като се смята, че хората в пенсионна възраст вече са “втора ръка” – констатира Маргарита Ганчева. – Но те цял живот са се трудили и на седемдесет години имат жизнен опит, затова и ние от “Поколения заедно” искаме да почерпим от тяхното знание, както и да обърнем внимание върху добродетели като почит, състрадание, дълг, без които не може да се изгради мост между поколенията.

Добротворците от фондация “Поколения заедно” не смятат, че правят нещо специално, прекарвайки уикенда с възрастните хора. За нас е нормално да обърнем внимание на нуждаещия се, да имаме качествено време с някой, който се нуждае да бъде изслушан. Ние просто искаме да върнем човечността и да помогнем на всяко поколение да намери своето място и да осъзнае своята стойност, за да успее да приеме и съответно да предаде щафетата, заключава Маргарита Ганчева.

Снимки: личен архив