Днес Православната ни църква почита паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. Славянските братя са признати за светци още в края на IX век, а първите сведения за отбелязването на техния празник на 11 май са от дванадесетото столетие.
През Възраждането в България тази дата се утвърждава като църковен празник на Светите равноапостоли. Създадената от тях азбука, т.нар. глаголица, съчетава трите основни знака за християнството – триъгълника, кръста и кръга. Смята се, че съставянето на глаголицата е извършено в манастира „Св. Полихрон” в Мала Азия, където вероятно са преведени на славянски и най-важните за християнското богослужение книги. В средата на IX век във Велика Моравия, двамата братя със свои ученици поставят основите на Великоморавската книжовна школа. После заминават за Венеция, където Кирил води прочутия диспут за триезичната догма с латинското духовенство. Според тази догма християнството може да се проповядва само на три езика: еврейски, гръцки и латински. Неговата здрава логика, силни аргументи и теоретични доводи побеждават в спора. След диспута във Венеция двамата братя пристигат в Рим, където малко след това Кирил умира. Погребан е тържествено в църквата „Сан Клементе“.
Хилядолетие по-късно, през 1881 г., в Рим отбелязват за пръв път паметта на двамата братя. Във връзка с тази годишнина в базиликата „Сан Клементе”, с помощта на няколко държави е построен параклис, в който са положени мощите му. Голямото признание за апостолската и културната дейност на създателите на славянската писменост на Стария континент идва на 31 декември 1980 г., когато папа Йоан Павел ІІ обявява Светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Днес името им олицетворява духовния мост между източните и западните християнски традиции, както и културното единение на Европа.
Католиците в България и по свята празнуват Възкресение Христово . Най-голямата католическа общност живее в Пловдивска област и региона на Свищов. В полунощ срещу неделя на 31 март католическите храмове в България се изпълниха с вярващи, а..
Непосредствено преди избухването на Балканската война 1912-1913 г., българите в района на Одринска Тракия наброявали 410 724 души, по информация на тогавашното Министерство на външните работи на България. С превземането на Одринската крепост на 26..
26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...
Иновативен музеен обект отваря врати във военното гробище край Тутракан. Мемориалът "Тутраканска епопея – 1916" е в построена за целта нова..
"Човекът не знае пътя към небето, но конят го знае", гласи поговорка на траките. Затова тракийските царе задължително са изпращани в отвъдното..