Езикът е най-важният фактор на националната идентичност за българите

Снимка: архив

В навечерието на светлия български празник на книжовността, просветата и културата, 24 май, обръщаме поглед към езика на нашите предци. За българите той е олицетворение на националната ни идентичност, носител на важни символни и комуникативни функции.Това сочат и резултатите от представителното изследване на обществените нагласи към съвременния български книжовен език, проведено от Института за български език и Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии на Софийския университет*.

Интересно е също, че 64 на сто от анкетираните са отговорили, че не се затрудняват при употребата на пълен и кратък член, но само 52% са дали верен отговор на теста. Едва 38% са дали правилен отговор при употребата в писмената реч на „кого“,“ когото“, „ някого“.  Около 60 на сто се справят с бройната форма „няколко стола“, но „няколко ученици“, два стола – двама ученици.

СнимкаЗа всеки българин е важна личностната и общностната мотивация за спазването на писмените книжовни норми - отбелязва проф. Красимира Алексова, член на екипа, провел изследването. За нас беше значима обратната връзка с всички, които се интересуват от съвременния български книжовен език и тенденциите в него, които засягат някои от граматичните норми.

Изследователите проследяват в кои сфери и ситуации най-често се допускат грешки, дали българите одобряват заместването на кирилица с латиница или други символи при неофициалното общуване, а също и дали училището е един от най-важните фактори за спазването на книжовните норми. Всеки един език се развива, затова и нормите му са в относителна стабилност - пояснява проф. Алексова. – Затова е важно да се наблюдава дали има преминаване от едно състояние на книжовна норма към друго.

Нашите изследвани лица определят българския език като най-важния фактор на националната ни идентичност. Той е дори преди такива символи като знамето, герба, химна, културната и религиозната принадлежност. Той изпълнява функцията, която ни обединява, интегрира и в същото време ни обособява и разграничава от други народи. Две трети от анкетираните са застъпници на идеята за чистотата и богатството на българския език и неговата неприкосновеност.

Проучването показва също, че българинът възлага на училището голямата задача за ограмотяването на младите хора. Затова смята тази институция за една от най-важните при прилагането и усвояването на книжовните норми.

Това според нас е част от дълговечните виждания на българина за особено важното място на училището и основната функция на учителя при изучаването и прилагането на книжовните норми. Интересно е също, че две трети от анкетираните смятат, че устната реч трябва да следва нормите на писмената. Това е защото именно писмената реч е представителната форма на съществуване на езика. Нейните книжовни норми се изучават усилено в училище, макар че езиковедите винаги си дават сметка, че иновациите настъпват в устната комуникация и несъмнено трябва да се съобразяваме и с тях. Колегите от секцията за съвременен български език много внимателно проследяват съвременното състояние на езика ни за това дали е необходимо да бъдат направени писмени промени по посока на устната комуникация

За разлика от английския или френския език, които имат етимологичен тип правопис, т.е. съобразяват се с това как някога се е пишела дадена дума, българският правопис е морфологичен и затова по-малко затруднява учещите се да пишат на него, смята проф. Алексова

*Представително изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации при съвременния български книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му.