Стратегическо оживление на българския газов пазар

Първа копка на газовия интерконектор IGB с Гърция
Снимка: БГНЕС

В областта на газовата енергетика в България отдавна не е било толкова оживено и пълно с нови развития и проекти. Досега всичко вървеше спокойно и само се чакаше реализиране на обсъжданите големи правителствени проекти. И по-специално на амбициите на управляващите да превърнат страната в своеобразен газов център на региона, изграждайки европейския газов хъб „Балкан“, който да получава газ от най-различни източници и да го предлага на клиенти от по-близки и по-далечни европейски страни. Този проект е стратегически, едва ли ще заработи скоро и в момента страната задоволява своите газови нужди изключително от Русия и нейната държавна компания „Газпром“. В последно време обаче „газовият облак“ се разсея и позволи по-ясно да се видят доста неща, които имат вече практическа реализация. В ход и на различен етап на реализация са проекти със съседните Гърция, Турция и Сърбия.

Най-впечатляващото газово събитие тези дни беше закупуването от „Булгаргаз“ на 140 млн. куб. м. американски втечнен газ. Доставките вече започнаха и доказаха, че българската страна взема решителни практически мерки за разнообразяване на източниците и пътищата за доставка на газ. Противно на твърденията, че няма начин да се купи на приемливи цени друг газ, освен руския. Вярно, засега количествата са по-скоро символични и 140 млн. куб. м американски газ на фона на консумираните в страната 3.5 млрд. куб. м годишно не решават проблемите. И все пак началото е положено и за всички стана ясно, че газ в България може да идва и от други страни. Или, както се изрази министъра на енергетиката Теменужка Петкова, това е знакова новина за българската енергетика. В интернет дори го нарекоха американския „газ на свободата“. Американците са заявили инвеститорски интерес и искат да доставят 500 милиона кубични метра природен газ за пет години, каза още Петкова. Експерти смятат, че това едва ли е останало незабелязано в Москва, с която догодина ще трябва отново да се договарят ценовите условия за доставката на газ за следващите две години, и станалото може да я накара да свали цените на газа, които за България са едни от най-високите в Европа.

Крачка в тази посока беше и направената първа копка на газовия интерконектор IGB със съседна Гърция, който е с капацитет горе-долу колкото вътрешното потребление на страната и ще стане готов догодина. Изпълняваме поставените задачи, за да осигурим инфраструктура, по която да се доставя газ за региона при конкурентни условия, каза българският премиер Бойко Борисов при официалната церемония по случай старта на строителството. С помощта на тази инсталация ще стане още по-лесно за България да получава втечнен газ от терминала край гръцкия Александруполис и от Азербайджан, с който София има сключен договор за доставка на 1 млрд. куб. м. газ годишно също от следващата година. Напредва и строителството на газовата връзка със Сърбия, въпреки че декласираха уж спечелилия търга за строителството саудитски консорциум, който се оказа неспособен да представи необходимите документи пред българските власти. Министрите на енергетиката на двете страни, Теменужка Петкова и Александър Антич, увериха в понеделник в Белград, че връзката ще е готова през 2022г.

Така или иначе, засега Русия си остава основният доставчик на газ за България, което е лесно обяснимо с географски аргументи и налични енергийни ресурси. Но България гледа на тази „зависимост“ и през призмата на своите собствени интереси. Неслучайно тя ще пропусне през своя територия продължението на газопровода Турски поток, като изгради необходимите съоръжения и срещу транзитна такса ще транспортира газ към Централна и Западна Европа. Всичките тези развития само окуражават и стимулират София да постигне по-голяма енергийна сигурност и независимост, укрепвайки и разширявайки газовите връзки със съседните страни.