Сътрудничеството за развитие – крайъгълен камък на външната политика на България

Снимка: youtube.com

Политиката за развитие е неотменна част от външната политиката на България от 2011 г. и е регламентирана с правителствено постановление за участие на страната в международното сътрудничество – обяснява Радко Влайков, посланик на България в Сърбия, в интервю за Радио България:

Тази политика беше инициирана от ангажиментите ни като държава членка на ЕС, съобразно Договора за функциониране на ЕС и Договора за ЕС.Вторият ангажимент произтича от задълженията ни към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, без България да е пълноправен член. Политиката за развитие е насочена към държави, които са заявили ориентацията си към европейската интеграция и към ЕС или тези, които поемат по този път. Разделени са на две групи – в едната са страните от Западните Балкани – Сърбия, Северна Македония, Косово, Босна и Херцеговина, Албания, Черна гора, за които България направи много през последните години в политически аспект. Втората са тези от Черноморския регион Украйна, Молдова, Грузия, Армения. Финансовата помощ, която предоставяме от бюджета на страната допринася за реализиране целите, които тези държави си поставят.

Посланик Влайков обяснява, че механизмът за искане и даване на помощ за развитие е опростен. Процедурата по приемане и подбор на предложенията за проекти се извършва във всяко българско посолство.

Критериите, от които се изхожда са свързани с развитието на отделните страни и приоритетите на България в тях. Самото сътрудничество и помощ за развитие са важен демократичен инструмент. В същото време начинът по който той се реализира е свързан с широка прозрачност, обективност, подчертава Радко Влайков. През последните години са изпълнени множество проекти в държавите от Западните Балкани и от Черноморския регион. Усилията ни са насочени към реформите, които те осъществяват по пътя си към ЕС. Ние подкрепяме демократичните процеси и развитието на различен тип социална структура, казва дипломатът и продължава:


За 2018 г. общата стойност на помощта, която сме оказали във всички държави, е около 3 млн.600 хил. лв. Това представлява около 0.08 от БВП като към 2030 г. трябва да достигне 0.33 процента от БВП на България. В Сърбия в началото на годината, беше организирана обща приемна на омбудсманите на България и Сърбия в Цариброд. Заедно приемаха граждани, повечето от които с български етнически произход. Така че нашите усилия са насочени от една страна към укрепване на различен тип демократични институции и от друга- към защита интересите на нашето малцинство. През 2018 г. проектите в Република Северна Македония бяха насочени към перспективата й за членство в НАТО и ЕС. През 2019 г. за нея са предвидени най-много средства. През настоящата година един от приоритетите за България в помощта ѝ в сътрудничеството за развитие с Албания е изграждане на асфалтов път между град Билищ и село Върник на стойност над 1 млн.120 хил.лв., който е от значение за развитието на района, населен с етнически българи. Конкретни проекти за около 1.5 млн. има и в държавите от Черноморския регион. Този в Молдова е за оборудване на Районното управление на образованието в Тараклия, също регион с българско национално малцинство. В Украйна са отпуснати средства за изследователски портал за осигуряване на качество на висшето образование, в Грузия за достъп до качествено образование, в Армения за социално включване на деца с увреждания. Във всяка от тези държави се опитваме да намерим сферите, които имат нужда от подкрепа, за да се развиват обществата и да ги приближат към критериите, които могат да направят възможно тяхното членство в ЕС – казва в заключение Радко Влайков, посланик на България в Сърбия.