Изследователи от 12 държави представят своите научни постижения в Бургас

Снимка: архив

Представители на научни и изследователски центрове от три континента обсъждат в Бургас решения на екологични проблеми в различни области. Една от темите на шестата Международна конференция "Екологично инженерство и опазване на околната среда", е свързана с биоразграждането на потенциални отпадъци, генерирани по време на дългосрочни космически мисии.

Знаете ли, че всяка година космонавтите от Международната космическа станция генерират отпадъци, чиито обем възлиза на няколко тона. За момента проблемът е решен с изхвърлянето им в атмосферата, където изгарят. При един по-дългосрочен полет обаче, до Луната или Марс, каквито са амбициите на човечеството, това няма как да се приложи. Това коментираха професор Вячеслав Илин от Московския институт по медико-биологични проблеми и проф. д-р Христо Найденски, директор на Института по микробиология при Българската академия на науките. Двамата учени са сред участниците в Международната конференция с младежка сесия "Екологично инженерство и опазване на околната среда", която се провежда в Бургас.

СнимкаТези отпадъци и целулоза ще бъдат забранени за изхвърляне в космическото пространство, за което се водят преговори, обяснява проф. д-р Христо Найденски. И ще се наложи всички тези отпадъци да се преработват на борда на космическите станции, да служат като източници на вода, на въглероден двуокис, на енергия, която да обезпечава самите полети. В момента Институтът по медико-биологични проблеми в Москва и Институтът по микробиология към БАН, разработваме съвместно методи за анаеробна биодеградация, с помощта на микроорганизми, на тези отпадъци. Това на земни условия е постигнато в експериментален план, и сега предстои тези методи да бъдат оптимизирани вече в космическа среда.

Обезвреждането на тези отпадъци е от голямо значение както за космонавтите, така и за хората на земята. Причината е, че в тях има потенциално патогенни, т.е. опасни микроорганизми, които в космически условия могат доплнително да се видоизменят.

Разпрострастранението на антибиотичната резистентност в почви и ферми е друг проблем, който занимава учените.

Един много актуален въпрос, тъй като през следващото десетилетие се очаква бум на антибиотичната резистентност и медицината ще бъде изправена пред сериозен проблем, пояснява проф. д-р Христо Найденски. Решенията са в много посоки. Авторите представиха отделни препоръки, свързани с ограничаване разпространението на антибиотици, да се включат други категории мерки, които да допринасят за доброто здраве на хора и животни, а същевременно този феномен постепенно да се ограничава. Колегите от Франция направиха интересни презентации, свързани с оптимизиране на редица биотехнологични процеси. Как, ако променяме някои параметри като температура на околната среда, влажност или др. в един процес, можем с математически модел да прогнозираме крайния резултат от тези биотехнологии.

По време на конференцията в Бургас, в отделна сесия ще бъдат обсъждани природните бедствия в българските гори и горските пожари в периода 2009-2018 г. Актуални спътникови изображения ще позволят извършването на оценка и мониторинг на моментното състояние на растителността, водния индекс и други показатели на защитени зони.

Научният форум в черноморския град събра за пореден път утвърдени и млади изследователи от Франция, Италия, Белгия, Холандия, Португалия, Русия, Украйна, Латвия, Кипър, Грузия, Алжир и България. Съорганизатори на събитието, което продължава до 7 юни, са бургаският университет "Проф. д-р Асен Златаров" и Институтът по микробиология на БАН.

Още от категорията

Лактобацилус булгарикус царства в Родопите

По света има много млечнокисели продукти, но най-силна е тяхната традиция в България. Неслучайно основната бактерия за ферментацията на тези продукти се казва Лактобацилус булгарикус. А сред най-добрите кисели млека са родопските, включително..

публикувано на 21.09.19 в 07:00

„Село назаем“ връща младостта в Долни Вадин

Вече четири години жителите на Долни Вадин дават назаем селото си срещу споделени думи, преживявания, живот. Вгледани в самотата си и в нерадостните си дни, те очакват с трепет времето, когато доброволците отново ще „нахлуят“ в домовете им, за да..

публикувано на 20.09.19 в 10:43

Учители-новатори отглеждат с любов „бъдещето на България“

Дни след началото на новата учебната година продължаваме да говорим за реформите в българското образование и административните нововъведения, които навлизат в българското училище. Наред с електронния дневник и интерактивната класна стая, каквато има в..

публикувано на 18.09.19 в 11:55