Мария Самичкова-Белчър, лицето на българите в Невада: "Сърцето ми е в България"

Аз съм доста гъвкава и адаптивна. Обичам промените и съм човек на риска. Скачам в маратонките, така да се каже, и си поставям не мечти, а реални прагматични цели, които винаги постигам, ако зависи от мен, – така описва себе си накратко Мария Самичкова-Белчър на първата ни среща в София. Вслушвам се в сладкодумния ѝ български език и ми е сложно да повярвам, че тя от 12 години живее в Лас Вегас и оттогава това е едва третото ѝ завръщане в родината. Заминава за Америка при майка си, която емигрира през 1998 г. Там Мария среща бъдещия си съпруг, ражда се синът им Никълъс.

НикълъсЗа годините, прекарани в САЩ, се научава на много неща. Най-важното – на позитивно отношение към хората, да не критикувам другите, да не критикувам дори и себе си чак толкова. Ние, българите, като цяло сме доста самокритични. Научих се също на дисциплина. САЩ са страна на правилата. Ако си отговорен, уважаваш законите, ще живееш спокойно. Това е и страна, която ти дава възможности за развитие. Не съм усещала пренебрежение, заради това, че идвам от друга държава. Винаги са ми давали шанс да се докажа. В крайна сметка, САЩ са страна на емигрантите, там живеят хора от цял свят, обобщава Мария. Когато отива в Щатите, там започва икономическата криза, но тя търси своето място под слънцето. В България е работила като журналист, отвъд океана животът ѝ тръгва в различна посока:

Отворих нова страница и започнах от нулата. Минала съм по труден емигрантски път. Много ми липсваше журналистиката. В България съм работила три години във вестник „168 часа“. Това беше изключително добра школа.

В САЩ Мария започва работа в пицария. После става таксиметров шофьор. Работи по 12 часа – от 16.00 до 04.00. Това ѝ помага по-пълнокръвно да опознае града: Вегас е като „Дисниленд“ за възрастни, град, в който не можеш да скучаеш. Годишно го посещават над 43 млн. души. Това прави работата на таксиметровия шофьор изключително динамична, споделя Мария. Някои клиенти гледали на нея с недоверие: "Но Вие сигурно не сте наистина таксиметров шофьор?“. Мислели я за част от екипа на популярно шоу със скрита камера. Днес Мария поднася коктейли в казино в Лас Вегас, но все по-често се връща към журналистиката и с удоволствие прави материали за български медии. Един такъв репортаж я среща през март с популярния български боксьор Кубрат Пулев преди победния му дебют в САЩ над румънеца Богдан Дину.

СнимкаПо думите на Мария, в Невада живеят много българи, като само в Лас Вегас те са между 8 и 10 хиляди. Преди месец българската общност в щата ѝ гласува специално доверие:

Ще се занимавам с връзки с обществеността. Целта ни е да се събираме по-често всички българи и да празнуваме националните празници съвместно с българското училище „Васил Левски“. Ще търсим по-сериозни спонсори, които да помагат това да се случва, а също да подкрепяме българи емигранти, изпаднали в беда. Като например едно момиче Галина Килова, която от 2015 г. е в затвора в Лас Вегас, – казва Мария.

Килова е била нелегално в САЩ. Прави катастрофа, при която загива човек. Осъдена е на 15 години затвор. Има здравословни проблеми, но няма близки, които да се погрижат за нея.

В края на срещата бързам да попитам Мария, какво мисли за водената от година кампания на Агенцията за българите в чужбина за връщане на български емигранти в родината. Това ли е верният път? Или е по-добре усилията да се насочат основно към тези, които все още не са напуснали страната? Аз не съм толкова запозната с кампанията, честно казано, дори ще ми е интересно да разбера малко повече, – казва Мария. – Мисля, че това е въпрос на личен избор – къде да живееш и от какво можеш да се лишиш. България е уникална страна и исторически имаме с какво да се гордеем. За съжаление, повечето хора избират чужбина поради икономически причини. За да се спре този процес, трябва да се създават реално повече работни места със заплащане на европейско ниво, хората да могат да живеят нормално. Ако те имат нормален стандарт на живот, повечето няма да търсят други пътища. Моето сърце също е в България и си мисля, че един ден ще се върна.

Снимки: личен архив