Възстановяването на отношенията с Русия остава на дневен ред и след срещата на Румен Радев с Владимир Путин

Снимка: БГНЕС

На срещата си миналата седмица в рамките на Петербургския международен икономически форум президентите на Русия и България обсъдиха развитието на двустранните отношения. Владимир Путин отбеляза, че те „постепенно се възстановяват“, а Румен Радев, че вековните исторически, културни и духовни връзки между двете страни предполагат много по-активно сътрудничество в икономиката, енергетиката и културата. Преди малко повече от година на разговорите си с Румен Радев, проведени в Москва, руският държавен глава беше пожелал „възобновяване на пълноформатните руско-български отношения“. Последните оценки на държавните ръководители показват, че напредък в отношенията има, но остават и сериозни, включително и политически пречки за тяхното развитие.

Свидетелство за това е спорът между двамата на дискусиите на форума в Санкт Петербург, който някои медии квалифицираха като „сблъсък“. Путин отстоя тезата, че България е загубила от спирането на проекта за газопровод „Южен поток“ за транзит на руски газ през нейна територия. Според него, решението за спиране на проекта не е било суверенно, а цената, която България плаща за него, са загубените инвестиции в „Южен поток“. Радев репликира, че не може да се съгласи с твърдението, че суверенитетът на България е бил ограничен, защото „Южен поток“ беше не само български, но и европейски проект, а решението за него е общо. Най-новите енергийни политики на ЕС, на който България е член, целят диверсификация и конкурентоспособност на енергийните доставки, а те според Радев създават възможност за разширяване и на присъствието на Русия на газовите пазари в Югоизточна и Централна Европа. Това обстоятелство, смята българският държавен глава, налага да се търси отговор на въпроса как в новите условия стратегическото сътрудничество на България с Русия да бъде продължено.

По време на визитата на президента в Русия ясно пролича и едно съществено разминаване по въпросите на стратегическото партньорство в енергетиката. Радев призова за много по-гъвкав подход и механизми по отношение на договорите за дългосрочни доставки на енергийни ресурси, тяхната актуализация и намаляването на цените. Така президентът намекна, че очаква промяна в ценовата политика на Русия при доставките на газ за България, но Путин отвърна, че цената на природния газ е обвързана с цената на нефта и е „справедлива“.

Коментирането на ценови въпроси на равнище държавни ръководители е по принцип несвойствено и по-подхожда за правителствено и експертно ниво. Някои политически наблюдатели коментират, че на икономически форум като този в Санкт Петербург е щяло да бъде добре президентът Радев да е придружен от министрите на енергетиката, туризма и икономиката, които са най-големите сфери в деловите отношения между двете страни. От срещата на Владимир Путин с Румен Радев в Санкт Петербург в крайна сметка пролича, че на най-високо политическо равнище има решимост за градивен диалог в посока към възстановяване на традиционно добрите отношения, но тяхното възстановяване „в пълен формат“, пожелано от руския държавен глава преди година, още не е реалност.

Снимки: БГНЕС


Още от рубриката

Следизборни процеси в партиите водят към промени в политическия живот

Резултатите от изборите за Европейски парламент, проведени на 26 май, още са обект на анализи, но вече се вижда, че основните участници в тях поемат курс към сериозни трансформации. Предизвестените от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов промени..

публикувано на 04.06.19 в 12:11
Снимки: БТА и БГНЕС

И победители, и победени обсъждат вътрешни промени след евроизборите

Веднага след изборите за Европейски парламент, приключили в неделя, сред участвалите политически сили се заговори за вътрешни промени. Не само сред победените, но и сред победителите. Част от промените няма да са леки и ще отнемат известно време,..

публикувано на 29.05.19 в 11:51
Марчела Абрашева, Ингрид Шикова и Владимир Шопов Снимки: БГНЕС

Ингрид Шикова: Кризата на доверието в политиката и политиците е причина за ниската избирателна активност

Дни след проведените на 26 май избори неизвестните около състава на новия Европейски парламент, формирането на стабилно мнозинство, работеща Комисия и перспективи за развитиена съюза, провокират множество анализи и дискусии, но сякаш въпросите все..

публикувано на 29.05.19 в 11:12