Пъстър букет от стилове и тембри в 25-ия рожден ден на хор "Ваня Монева"

Снимка: cosmic voices - vanya moneva choir

През тази година женският народен хор "Ваня Монева" празнува 25 години от създаването си. Само преди дни, в столичната зала "България" певиците поднесоха на своите верни почитатели пъстра програма, в която имаше класически заглавия, премиерни изпълнения и – разбира се – приятни изненади за публиката. Както е известно, в началото на творческия си път Ваня Монева е работила с редица известни хорови състави – Женски народен хор при БНР, (днес „Мистерия на българските гласове”), Представителен смесен хор „Алеко Константинов”, "Хор на софийските девойки", Представителен смесен хор „Петко Стайнов” и Хорова школа - гр. Казанлък и др. Днес г-жа Монева е музикален продуцент в БНР. Хорът, който ръководи вече четвърт век, е създаден на 11 юли 1994 г. Тогава е първата репетиция на хора, а сред народните певици тогава са прочутите по цял свят Надка и Светла Караджови, Янка Танева, Павлина Горчева, Бойка Присадова, Лиляна Галевска и др. Преди няколко години певиците и техният диригент приеха името "Ваня Монева", но запазиха своя богат репертоар и история.

Хорът непрестанно се развива, обогатява много репертоара си, разпростира се в по-широки жанрови води– споделя Ваня Монева. – Двадесет и пет години са и много, и малко, но са достатъчни, за да покажеш, че заслужаваш да те има, че оправдаваш доверието на публиката. За артиста е важно да излиза на сцената когато наистина има какво да каже и да докаже професионално развитие и изграждане. Започнахме в година, в която се рушаха много неща около нас разпадаха се музикални състави, културните институции бяха в тежко финансово състояние, за всички в България беше много трудно. Но ето как и в такива времена може да се роди нещо хубаво. Според мен, да си импулсиран да създаваш, да имаш енергията и силата да го направиш, е само част от процеса. Да го запазиш и развиеш, това е трудното. Смятам, че с моите момичета успяхме и успяваме да печелим все повече почитатели. Наричам ги "моите момичета", защото те постъпват в хора на 17-18-годишна възраст и при мен започва тяхното обучение в стилистиката, която съм избрала като начин на изразяване чрез музика. Съставът е твърде млад като средна възраст на певиците. В момента "най-възрастната" сред тях е на 41 г. Те са от различни региони Добруджа, Родопите, Тракия, Северозападна и Югозападна България, също и от Средна Северна България. Имаме голямо разнообразие не само от музикално-диалектни стилове, но и от гласове меки и нежни, "твърди и остри", широки, тембристи... Всичко това, събрано в хубав букет е лицето на нашия хор.

На юбилейния концерт прозвучаха песни от най-големите майстори в жанра на обработката – Коста Колев, Стефан Мутафчиев, Красимир Кюркчийски, както и песента "Бела съм, бела, юначе", претворена в авторска пиеса от Румен Бояджиев-син, написана специално за случая. Певиците изпълниха и пиеса от проф. Александър Текелиев за струнен квартет и хор.


Програмата беше богата и пъстра– продължава г-жа Монева, – освен утвърдените класическите образци, искахме да покажем новите посоки, които следваме. Интересна беше появата на Мария Илиева (моята дъщеря), с която изпълнихме песента "Лале ли си, зюмбюл ли си" от репертоара на известната народна певица Верка Сидерова. Това беше предизвикателство, защото Мария е певица в друг жанр, но за нея българският фолклор, народната ни песен са много близки. Беше много вълнуващо с поглед се разбирахме как да направим нюансите, изграждането на песента, получи се прекрасно. Дадохме нов поглед към тази песен, а публиката остана очарована, ако съдим по отзивите след концерта. Мисля, че показахме големия стилов диапазон, гласовите възможности на певиците, както и тяхната способност да пеят в дълги програми.