Активните малки общини в България отчитат ръст на заетостта и доходите

Автор:
Томислав Дончев на конференцията "Бизнесът и регионите"
Снимка: БТА

Ключови за развитието на регионите са индустриалните зони, категоричен е вицепремиерът Томислав Дончев. Най-високи са заплатите в областите с най-голяма заетост, сочи анализ на Института за пазарна икономика.

Транспортна инфраструктура, бизнес свързаност, оптимизиране на връзката между общините и централната власт, подобряване на административните услуги и адаптиране на образователния към трудовия пазар – това бяха част от темите, които обсъждаха  министри, кметове и бизнесмени  в  организираната  от  "Икономист" и  Българската стопанска камара конференция “Бизнесът и регионите“. 86 на сто от общата продукция, 81% от преките чуждестранни инвестиции и 75% от заетите  са концентрирани върху една трета от територията на страната, но има една съществена промяна от последните години. И тя е, че големите градове  вече не изсмукват човешки капитал от околните населени места. Дори обратното –получава се преливане към периферията. Така малките общини в икономически активните области също стават привлекателни за живот, защото при тях има заетост и покачване на доходите. Това съобщи Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика (ИПИ), а на картата, създадена от Института, личи как броят на наетите лица в общини като Руен, Мездра, Елин Пелин, Куклен, Марица през изминалите две години, е значително по-голям от София, Пловдив или Бургас. Според анализа на Института средните заплати са най-високи не в областните центрове, нито в големите общини, а в областите, където има най-голяма заетост. Затова малки градове като Годеч, Девня, Раднево и Гълъбово се нареждат сред населените места с най-високи средни доходи, и това се дължи на големите работодатели. Анализът посочва и друг важен аспект, свързан с пазара на труда – образованието на търсените от бизнеса кадри. За да бъдат преодолени регионалните различия, е необходимо да се обърне сериозно внимание на образованието в малките населени места, където учениците не получават нужната подготовка, за да се реализират успешно на пазара на труда.

Истината е, че бизнесът има нужда от кадри, каквито рядко се създават в хуманитарното образование, заяви кметът на Враца Калин Каменов и допълни, че една от добрите практики, които се реализират в града, е свързана с възраждането на професионалното образование. Като примери за успешното сътрудничество между общината и местния бизнес кметът посочи Коледния базар и ледената пързалка, които традиционно се организират в града и привличат децата и родители от цяла Северозападна България.

Най-важното е да накараме хората да бъдат активни и да разберат, че това, което правим е кауза, а не нещо, от което някой да спечели –посочи Каменов. - Хората разбират и как всичко, което се случва е благодарение на техните работодатели. Няма как обаче да искаме от бизнеса да създава събитие, тъй като това е работа на общината. Трябва обаче да убедим бизнесмените, че това събитие, което организираме е важно и за техните служители. Роля на общината и на неправителствения сектор е да създаваме атмосфера и събития, на които хората да се чувстват щастливи.

Наред с образованието, важни за развитието на регионите са още свързаността и възможностите за трудова мобилност, както и преквалификацията на безработните. Според вицепремиера Томислав Дончев ключови за развитието на регионите са индустриалните зони.

Не ме разбирайте грешно аз живея с убеждението, че индустриалните зони, трябва да са стопанско мероприятие.Ние имаме чудесни примери за държавни, общински и частни индустриални зони, но на база промени в законодателството и диалог с местните власти, според мен трябва да бъдем далеч по-дръзки и през следващите 4-5 години да имаме амбицията в България да се случат или да бъдат подкрепени от държавата поне 7-8 индустриални зони, или ако бъда по-дързък 10-15.

Трудностите, пред които е изправен бизнеса, невинаги могат да бъдат решени на републиканско или общинско ниво. Макар държавата да разполага с областни администрации, те често пъти също са безсилни. Причините са както финансови, така и кадрови. Решението на този проблем според Дончев не е в създаването на нова институционална уредба, а в преглед на моделите за финансиране. Те трябва да бъдат такива, че да позволят активното подпомагане на планираните на регионално ниво полезни инвестиции.

Още от категорията

Българин среща работодател и работник чрез мобилна платформа

Кандидатстването по обяви в сайтовете за работа, никога не е било толкова лесно, бързо и буквално на един клик разстояние. Връзката между търсещите и предлагащи работа е улеснена от мобилното приложение, разработено от Цветослав Захариев...

публикувано на 14.10.19 в 13:05

Българска компания е сред водещите платформи за IT обучения в света

Да откриеш инвеститор, склонен да осигури финансиране за образование, не е лесна задача. Точно това обаче успя да направи българската фирма Coursedot, която през 2016 година привлече финансиране от фонда Eleven, подкрепян тогава от Европейския..

публикувано на 13.10.19 в 10:25

Пропастта между малкото богати и многото бедни се задълбочава

Министърът на финансите Владислав Горанов съобщи тези дни, че около 193 хиляди от 3.1 млн. данъкоплатци в България декларират за облагане месечен доход от около 4 600 евро или повече. В същото време средната заплата е малко над 600 евро, средната..

публикувано на 10.10.19 в 11:02