Активните малки общини в България отчитат ръст на заетостта и доходите

Автор:
Томислав Дончев на конференцията "Бизнесът и регионите"
Снимка: БТА

Ключови за развитието на регионите са индустриалните зони, категоричен е вицепремиерът Томислав Дончев. Най-високи са заплатите в областите с най-голяма заетост, сочи анализ на Института за пазарна икономика.

Транспортна инфраструктура, бизнес свързаност, оптимизиране на връзката между общините и централната власт, подобряване на административните услуги и адаптиране на образователния към трудовия пазар – това бяха част от темите, които обсъждаха  министри, кметове и бизнесмени  в  организираната  от  "Икономист" и  Българската стопанска камара конференция “Бизнесът и регионите“. 86 на сто от общата продукция, 81% от преките чуждестранни инвестиции и 75% от заетите  са концентрирани върху една трета от територията на страната, но има една съществена промяна от последните години. И тя е, че големите градове  вече не изсмукват човешки капитал от околните населени места. Дори обратното –получава се преливане към периферията. Така малките общини в икономически активните области също стават привлекателни за живот, защото при тях има заетост и покачване на доходите. Това съобщи Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика (ИПИ), а на картата, създадена от Института, личи как броят на наетите лица в общини като Руен, Мездра, Елин Пелин, Куклен, Марица през изминалите две години, е значително по-голям от София, Пловдив или Бургас. Според анализа на Института средните заплати са най-високи не в областните центрове, нито в големите общини, а в областите, където има най-голяма заетост. Затова малки градове като Годеч, Девня, Раднево и Гълъбово се нареждат сред населените места с най-високи средни доходи, и това се дължи на големите работодатели. Анализът посочва и друг важен аспект, свързан с пазара на труда – образованието на търсените от бизнеса кадри. За да бъдат преодолени регионалните различия, е необходимо да се обърне сериозно внимание на образованието в малките населени места, където учениците не получават нужната подготовка, за да се реализират успешно на пазара на труда.

Истината е, че бизнесът има нужда от кадри, каквито рядко се създават в хуманитарното образование, заяви кметът на Враца Калин Каменов и допълни, че една от добрите практики, които се реализират в града, е свързана с възраждането на професионалното образование. Като примери за успешното сътрудничество между общината и местния бизнес кметът посочи Коледния базар и ледената пързалка, които традиционно се организират в града и привличат децата и родители от цяла Северозападна България.

Най-важното е да накараме хората да бъдат активни и да разберат, че това, което правим е кауза, а не нещо, от което някой да спечели –посочи Каменов. - Хората разбират и как всичко, което се случва е благодарение на техните работодатели. Няма как обаче да искаме от бизнеса да създава събитие, тъй като това е работа на общината. Трябва обаче да убедим бизнесмените, че това събитие, което организираме е важно и за техните служители. Роля на общината и на неправителствения сектор е да създаваме атмосфера и събития, на които хората да се чувстват щастливи.

Наред с образованието, важни за развитието на регионите са още свързаността и възможностите за трудова мобилност, както и преквалификацията на безработните. Според вицепремиера Томислав Дончев ключови за развитието на регионите са индустриалните зони.

Не ме разбирайте грешно аз живея с убеждението, че индустриалните зони, трябва да са стопанско мероприятие.Ние имаме чудесни примери за държавни, общински и частни индустриални зони, но на база промени в законодателството и диалог с местните власти, според мен трябва да бъдем далеч по-дръзки и през следващите 4-5 години да имаме амбицията в България да се случат или да бъдат подкрепени от държавата поне 7-8 индустриални зони, или ако бъда по-дързък 10-15.

Трудностите, пред които е изправен бизнеса, невинаги могат да бъдат решени на републиканско или общинско ниво. Макар държавата да разполага с областни администрации, те често пъти също са безсилни. Причините са както финансови, така и кадрови. Решението на този проблем според Дончев не е в създаването на нова институционална уредба, а в преглед на моделите за финансиране. Те трябва да бъдат такива, че да позволят активното подпомагане на планираните на регионално ниво полезни инвестиции.

Още от рубриката

Връчване на годишните награди „Икономика на светло“

Нюансите сиво в българската икономика

Голяма част от българската икономика е законосъобразна и работи на светло, като плаща всички данъци, такси, работни заплати и осигуровки на наетите лица. Но има и такъв икономически сектор, който функционира нелегално или полулегално, а генерира..

публикувано на 03.07.19 в 11:16

За какво спестяват българите?

Спестовността е отличителна черта на българина. Това показват различни изследвания, най-новото сред които проучва причините сънародниците ни да заделят „бели пари за черни дни”. Финансовият анализатор Десислава Николова, която е част от портала..

публикувано на 25.06.19 в 11:25

250 нови работни места открива фирма за производство на климатични системи в Божурище

Доставчикът за едни от най-големите компании в автомобилната индустрия Behr-Hella Thermocontrol (BHTC) вложи 16.2 милиона евро за разширяване на завода си в България, който се намира в икономическата зона на Божурище. Така производството в..

публикувано на 22.06.19 в 09:30