Смяна на модела за финансиране на партиите очерта нови разделителни линии в политическия живот

Скоро след европейските избори и около три месеца преди местните наесен, в България се възроди идеята за радикално орязване на партийните субсидии. Конкретен повод даде финансова проверка, според която не само парламентарните, но и извънпарламентарни сили, са вземали по-високи субсидии от полагащите се по закон. Финансовото министерство публикува списък, според който вземайки по 13, а не по 11 лева за всеки получен глас, най-много са се облагодетелствали ГЕРБ /5,7 млн. лв./, БСП /4,3 млн./, ДПС /1,6 млн./ Парламентът реши надвзетото да бъде върнато до 2020 година, и последваха стъпки за намаляване на субсидирането на политическите партии от държавния бюджет.

Тази идея всъщност беше лансирана още през юли 2015 година от шоумена Слави Трифонов и на организиран от него референдум получи подкрепа от над 2,5 млн. гласа. Заради недостиг на 12 хиляди гласа за постигане на задължителния минимум за влизане в сила, тогава тя не се реализира.

През 2015-та управляващата ГЕРБ бе против идеята, но през юни т.г. я прегърна и дори се съгласи с искане на ДПС да бъде позволено неограничено финансиране на партиите от бизнеса и частни лица. За основната опозиционна сила БСП последното е „атентат срещу базисните постижения на българската демокрация“, а някои наблюдатели предупредиха, че моментът за смяна на модела на партийно финансиране не е подходящ. Въпреки това, в началото на юли с гласовете на ГЕРБ, ДПС, "Атака" и "Воля" парламентът прие правителствен законопроект за промени в държавния бюджет за 2019 година, по силата на който субсидията за партиите бе намалена от 11 на 1 лев за всеки получен глас. БСП беше склонна за намаляване, но не и до 1 лев, за да не се допускат външни или мафиотски интереси в политиката. Аналогична позиция заеха и участващите в управляващата коалиция формации ВМРО и НФСБ.

Противоречията около темата очертаха нови разделителни линии в политически живот на България. Смяната на модела за финансиране на партиите управляващата партия ГЕРБ прие по предложение на опозиционното Движение за права и свободи. С тази промяна се съгласи само една от трите формации на участващата в управлението коалиция Обеднени патриоти – партия "Атака". Останалите две съставни сили на Обеднените патриоти – ВМРО и НФСБ, на практика се оказаха на другата страна на барикадата заедно с БСП.

Противоречията надхвърлиха границите на България, защото БСП оспори промяната с писмо до Европейската комисия, ОССЕ, ПАСЕ, Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, Партията на европейските социалисти, посланиците на държавите от ЕС и САЩ в България. В писмото БСП алармира, че решението за по-ниска субсидия фундаментално променя условията за функциониране на политическата система.

Неодобрително е и отношението на неправителствената организация „Прозрачност без граници“, според която финансирането на партии от фирми ще превърне държавата в разграден двор и ще отвори врати за множество негативни явления.

Преди местните избори на 27 октомври и 3 ноември електоратът в България е изправен пред една объркваща промяна. Преди три години той не можа да я наложи по правилата на пряката демокрация с над 2,5 милиона гласа „за“ на национален референдум, а сега му я поднасят по правилата на представителната демокрация със само 119 гласа „за“ от общо 206 гласували в парламента.

Ще се отрази ли и как това обстоятелство върху изборните резултати наесен, е трудно да предположим. Може да предположим обаче, че губещите на местния вот ще хвърлят вината за незадоволителното си представяне на печелившите с обвинения за купуване на гласове.

Още от рубриката

проф. д.и.н Иван Илчев

Проф. д.и.н Иван Илчев: София и Скопие се нуждаят от по-добро общуване

През 2017 г. България и Северна Македония подписаха Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Оздравяването на отношенията е задължително условие за започването на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС. С договора..

публикувано на 09.07.19 в 09:05
Гробът на Гоце Делчев в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие.

Пак заоблачаване в отношенията със Северна Македония, или…

Няма и година от подписването на Договора за приятелство и сътрудничество между България и Македония, а сме свидетели на признаци на напрежение в двустранните отношения. На 9 юни вицепремиерът Красимир Каракачанов изрази опасение, че..

публикувано на 26.06.19 в 12:07

Възстановяването на отношенията с Русия остава на дневен ред и след срещата на Румен Радев с Владимир Путин

На срещата си миналата седмица в рамките на Петербургския международен икономически форум президентите на Русия и България обсъдиха развитието на двустранните отношения. Владимир Путин отбеляза, че те „постепенно се възстановяват“, а Румен Радев,..

публикувано на 10.06.19 в 12:18