Райна Княгиня става първата дипломирана акушерка след Освобождението

Столичният й дом ще бъде превърнат в музей

Райна Княгиня, извезала знамето, символизиращо националния идеал за свобода, ще остане в историческата ни памет и с благородната си мисия, на която се посвещава след Освобождението. За работата й като първия дипломиран акушер съвсем скоро ще възвестява софийският й дом, който ще бъде превърнат в музей.

Къщата на Райна Княгиня в София се намира в столичен квартал, където някога с малки терени са били оземлявани герои, участвали в борбите за национално освобождение и в последвалите войни. Този квартал събира паметта на хората, които са успели да съхранят и повдигнат духа на българина, за да се бори в онова далечно време, казва Таня Доганова – Христова, една от потомките на Райна Княгиня.

В столичния си дом на ул. “Софроний Врачански” 119, Райна Княгиня се нанася през 1898 г. – след като оцелява от мъчения в турските затвори и успява да завърши акушерство в Москва. Но скоро съпругът й Васил Дипчев, подложен на политическо преследване, бива убит и тя остава сама с петимата си синове и храненичето си Гина.

И въпреки че страда от костна туберкулоза в напреднал стадий, изражда стотици деца както в дипломатическите мисии, така и в най-бедните квартали на София. Организира също първите школи за здравно възпитание, основава “Майчин дом” /днес голяма университетска акушеро-гинекологична болница – бел.ред./, води курсове за акушерки.

Райна Княгиня работи без каквото и да е възнаграждение за всички по-нямащи – разказва Таня Доганова – Христова. – Възрастни хора свидетелстват, че тя по всяко време е била готова с бастунчето си, със своите немощни нозе дори когато не са могли да я вземат с кон или с каручка, да се притече на помощ на някоя родилка. По същия жертвоготовен начин се е отнасяла и с поборниците, които е събирала на скромна трапеза в своя дом с лучец, бобец…

Според Тодор Кръстев, кмет на днешния столичен район “Сердика”, къщата музей на Райна Княгиня ще бъде готова до година и половина с помощта и на множество дарения.

Надявам се да направим на първия етаж музей на Райна Княгиня и в него да съберем спомените на нейните наследници, снимките и документите, които те ни предоставят, разказите, които ни споделят – казва Тодор Кръстев. – Музеят ще акцентира не върху революционната й дейност, а върху тази като създател на акушерството в новата българска столица и ще разказва за синовете й невероятни български герои. На втория етаж пък, по предложение на родствениците, ще бъде направен Музей на опълчението, защото районът е бил населяван именно от опълченци и от хора с принос в националноосвободителното движение. А дали този музей ще бъде превърнат в интерактивно място, в което децата да научават фактите с помощта на видеофилми, ще решим след като започне реконструкцията.

Сред богатата музейна експозиция Таня Доганова – Христова се надява да види и красивия портрет на Райна Княгиня, на който се е любувала в детството.

Аз я виждам много красива и одухотворена и тук говоря като кинорежисьор – добавя тя. – Това е един решителен и мъдър човек, обичащ хората и тези неща са изписани на нейното лице. Аз съм виждала и един много голям портрет на Райна Княгиня, който се намира в дома на правнучката й Олга Дипчева. И когато като дете съм гледала това лице, съм усещала едно изумително внушение на обич към хората, струящо от мъдрия й поглед. Като че ли ни призовава да се хванем и да оправим всичко в нашата родина.


Снимки: архив и личен архив

Още от рубриката

Успение Богородично е храмов празник за черквата в Широка лъка

В средата на жаркия месец август народът ни почита Божията майка. Денят на нейното успение (заспиване) е сред най-тачените по българските земи. Три дни преди да приключи земният ѝ път, докато се молела, ѝ се явил Архангел Гавриил. Той възвестил на..

публикувано на 15.08.19 в 08:00

Църква от шести век разкриха археолози край Габрово

Откритата еднокорабна ранновизантийска църква е с размери 20 на 10 метра, изградена от бигорни блокове, с редове от тухли, а подът е настлан с керамични плочи. Имала е два входа от южната и от западната страна и интересно оформена олтарната част,..

публикувано на 11.08.19 в 09:25
Мозайка със Седмочислениците над входа на църквата „Свети Седмочисленици“, София

Светите Седмочисленици с принос за разцвета на писмеността и културата в България

На 27 юли, в деня на Успението на Св. Климент Охридски, БПЦ чества и Светите Седмочисленици – Св. Кирил и Св. Методий, създателите на славянската азбука – глаголицата, и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Ангеларий и Сава. Най-старият..

публикувано на 26.07.19 в 12:59