Съотношението между броя на осиновителите у нас и този на изоставените от родителите им деца остава почти непроменено през годините, а това е сигнал, че е време за промяна в системата за подбор на семействата, които кандидатстват за осиновители. Изводът се налага от дългогодишната практика на неправителствени организации, доставчици на социални услуги. За целта те поканиха представители на държавните институции да се включат в дискусионен форум на тема „Гласът на осиновеното дете“. Център на дискусията бяха предизвикателствата и трудностите при отглеждането на осиновени деца, които биват подценявани в началото, а след години често стават причина за разочарования и дори отказ от осиновяване.

По неофициални данни в средата на 2019 г. има 1814 деца, вписани в регистрите за осиновяване, а семействата, желаещи да осиновят дете са 1533. Годишно се осиновяват около 500-516 деца и съотношението – повече деца, по-малко кандидати за осиновители, се запазва. 923 са децата с увреждания, чакащи осиновяване, но през миналата година от тях са осиновени само 23, а до средата на настоящата година едва 8. Данните са от проучване, инициирано от Комплекса за социални услуги на град Пловдив и асоциация „Осиновени и осиновители“.

Нашите данни не претендират за представителност, но те чертаят тенденции и откриват поле за задълбочен анализ на проблема с осиновяването в България – казва Недка Петрова, експерт-координатор в „Национален алианс за социална отговорност“. Като най-болезнена тема, която може да нанесе трайни травми в живота на човек, специалистите посочиха процедурата по прекратяване на осиновяването – въпрос с нееднозначен отговор, който се нуждае от сериозен дебат и последващи административни действия.

Не е маловажно да споменем, че всъщност ние, възрастните, влизаме в живота на детето и ние – осиновителите и кандидат-осиновителите сме тези, които трябва да приемем детето с неговите особености, идентичност, с неговото поведение и да приемем, че това е нашето дете завинаги, без възможността, че ако някога нещо не ни хареса, можем да се откажем от него, обяснява Недка Петрова. Това е родено дете, което вече има натрупан опит, преживяло е някакви травми и наш дълг е да се погрижим за него, така че да лекуваме травмите и да му създадем условия да има детство. По закон, с прекратяване на осиновяването детето възвръща самоличността си по рождение и наследява биологичните си родители отново. Най-често това се случва, когато то е в трудната възраст, около 15-16 години. Получава се така, че едвам изградило се като личност, то отново, с промяната на името, губи своята идентичност. Веднъж е било сменено името му, когато е било осиновено, например на 5-6 годишна възраст, и после, след дълга съдебна процедура за отказ от осиновяване, да речем на 16 години, отново се връща рожденото му име. Представете си, че половината от учебната година си Валери в училище, а втория срок се налага да се представяш с името Владимир и се връщаш към едни родители, които въобще не очакват, че това дете ще бъде вписано в техния регистър и ще бъде техен наследник. Това са много тежки проблеми, с които ние трябва да се справяме и затова търсим най-доброто решение за детето в случая.

Важен е и въпросът за обучението и подготовката на кандидатите за осиновители. Налага се мнението, че то не е достатъчно като обем, и като качество. Нужна е по-добра теоретична и практическа подготовка и на специалистите, които участват в преценката на кандидат-осиновителите, за да могат да осъществяват качествен подбор. Според социалните служители, попълнили анкетата, оценяването на тези семейства трябва да мине през фокуса и представата на детето, което се нуждае от родителска грижа.

Не на последно място по важност е и възрастовата граница на семействата, които подават документи за осиновители. Според анкетираните, голяма част от проблемите настъпват тогава, когато има голяма възрастова разлика между осиновителите и осиновените деца.