България проведе своята 13-а Нощ на учените с акцент върху Зелената ни планета

Пълно слънчево затъмнение на 2 юли 2019 г. наблюдавано от учени от Института по астрономия към БАН в пустинята Атакама.
Снимка: nao-rozhen.org

България се включи в инициативата Европейска нощ на учените /на 27 септември/ за 13-та поредна година. Новост е, че бяха обхванати много повече учени с дейност в различни области – от космос, до микробиология и нанотехнологии на бъдещето. Събитията се проведоха в над 50 населени места, сред които  Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Долна Митрополия, Плевен и др. Пловдив, в качеството му на Европейска столица на културата 2019 г., беше домакин на редица събития, които преплитат научните знания с културното развитие на всяка една нация. Необичайните места у нас, които за пръв път бяха домакин на инициативата Европейска нощ на учените са научноизследователският кораб “Академик”, родопската теснолинейка по маршрута Септември-Велинград и единствената в България изследователска мини подводница РС-8В.

Всяка година, в последния петък от месец септември се срещаме заедно, за да отбележим Европейската нощ на учените. Те заслужават внимание, защото работят непрекъснато. Те са онези личности в обществото ни, които са истинските ролеви герои, истинските модели за подражание, казва Любов Костова – директор на Британския съвет у нас. Всички големи цели, които човечеството си поставя, за да преодолее различни кризи, са част от ежедневната работа на учените. Всеки от тях по свой начин допринася за прогреса ни. Учените в България са част от този международен процес. Ние трябва да се гордеем, че познаваме тези учени. Те едва ли често ще се сетят да излязат и да говорят пред нас за своята работа, макар и сами да не знаят колко интересна е тя за нас. Ако питате мен, тях трябва да ги спираме за автограф, когато ги видим на улицата. Какво направихме от миналата година насам за нашата Нощ на учените? – увеличихме местата, на които се провеждат срещите с тях. В София те вече са 20, а из цялата страна има над 50 локации в 13 населени места. Срещнахме пътуващите с теснолинейката, която тръгна в събота сутринта от гара Септември до гара Велинград с учени, които разясняваха интересни теми, като например за бактериите, които помагат на киселото зеле да ферментира, както и с учени, които имат поглед върху технологиите на бъдещето.

Любов Костова добавя, че мястото на изследователските центрове, в които работят българските учени няма никакво значение, защото мобилността на знанието и на технологиите в рамките на глобалния свят вече е естествено явление. Най-хубавото е, че българските учени все по-често влизат в международни договори, работят по международни проекти и по-често излизат пред публика, за да говорят за това – казва още тя.

В тазгодишната Нощ на учените в София участва и доцент д-р Росица Митева, от  Института за космически изследвания и технологии на БАН. Тя представи, заедно с колегите си от института по Астрономия, снимки от експедиция в Чили, където е наблюдавано пълно слънчево затъмнение на 2 юли т.г.

Там наблюдавахме явлението от пустинята Атакама за около 2 мин. В България ще се наблюдава нещо подобно чак след 70-80 години, обяснява д-р Митева. Тези уникални събития носят физическа информация за учените и не са просто красиви гледки. Все пак изучаваме космическите явления, за да ни бъдат от полза тук – на Земята. Моето лично мнение е, че всеки от нас има роля за справянето с глобалните заплахи. Трябва да се интересува от факторите, които влияят най-много на затоплянето и промяната на климата. Оказва се, че не само парниковите газове влияят върху това, но изненадващо за много хора, агроиндустрията и животновъдството също са източник на замърсяване.