Прощаваме се с Милчо Левиев – обаятелен музикант с неоценимо музикално наследство

Снимка: Ани Петрова

Големият джаз музикант си отиде на 12 октомври в Солун, където през последните години живееше със съпругата си − певицата Вики Алмазиду. Поклонението е утре (18.10) в столичната зала „България“.

Милчо Левиев е първият български джаз музикант, спечелил популярност отвъд океана като пианист и композитор. Носител е на орден „Стара планина” (1997) − най-високото държавно отличие на Република България. Номиниран е два пъти за „Грами“. Роден е на 19 декември 1937 г. в Пловдив. Завършва Националната музикална академия, ученик е на Панчо Владигеров. Между 1963 г. и 1968 г. се изявява като солист и диригент на Пловдивската и на Софийската филхармонии. По същото време е диригент на Биг бенда на БНР. Милчо Левиев е основател на „Джаз фокус 65“ − формацията, която през 1967 г. получава наградата на музикалната критика на фестивала в Монтрьо. Емигрира в Западна Европа през 1970 г., малко по-късно, по покана на Дон Елис, заминава за САЩ, където свири и преподава повече от 20 години. Работил е с Били Кобъм, Арт Пепър, Джордж Дюк, Ал Жеро, Дейв Холанд и др.


Огромно е влиянието, което е оказал върху българските музиканти от различни поколения. Направи го и през последните десетилетия, когато редовно провеждаше майсторски класове в НБУ.


През 2005 г., без работа и перспективи, дадох последните си пари, за майсторски клас на Милчо Левиев и Вики Алмазиду. Нямах никакво понятие от джаз, но те ме харесаха и работихме заедно. В заключителния концерт участваха известни джаз музиканти, с които и до днес сме заедно на сцената. Вики и Милчо учат хората да „се разположат“ в музиката, да дадат спокойствие на душата си и да следят логиката на пиесата. Дадоха ми интересна, пълноценна картина и това ми даде нова посока – думи на Милица Гладнишка, джаз певица и актриса.


Милчо ме вдъхнови и ми показа пътя в две много важни посоки − да познаваш дълбоко музикалната традиция в нейната цялост и да отстояваш своята личност – казва Марио Станчев, джаз пианист и композитор, който от десетилетия живее във Франция. – Сред музикантите от своето поколение Милчо беше най-добре запознат с джаза, едновременно с това имаше куража да заяви своето собствено лице. Бях 14-годишен, когато ходех на неговите лекции в някакво читалище. Тогава тази музика беше почти забранена, а ние, като първите християни, се събирахме да го слушаме. Разрешаваше ми да присъствам на репетициите на „Джаз фокус 65“. За мен беше голяма школа – начина му на музициране, на организация на музикалния материал.


Той беше надеждата, че такива като нас, идващи от малка България, в която няма традиции в тази музика, могат да постигнат много – споделя Антони Дончев, пианист, композитор, диригент на Биг бенда на БНР. – Тромбонистът Георги Борисов веднъж донесе подарък от Милчо за баща ми − двойния албум на Дон Елис Tears of Joy, където е и пиесата на Милчо Левиев Bulgarian Bulge.


С моите съученици я слушахме безброй пъти, изумени от поредицата неравноделни размери, които изпълняват там. През 1980 г., след дълго отсъствие, той дойде в България за участие в Джаз срещата в София. След това започнахме да си партнираме. Един от първите ми големи концерти беше дуо пиано именно с него. Зала № 1 на НДК беше претъпкана, беше изключително събитие. С Биг бенда на БНР направихме няколко концерта само с негови пиеси и ще продължаваме да правим такива програми. Сътвореното от музиканти на неговото ниво веднага става класика, нарежда се до музиката на големите композитори и се изпълнява през годините, защото всеки път когато я изпълняваш ти намираш нещо, което те провокира по нов начин.

Христо Йоцов – композитор, аранжор, изпълнител на ударни инструменти, добавя:


Имахме късмета пряко да наследим, чрез флейтиста Симеон Щерев – Банана, историята на „Джаз фокус 65“. По онова време Милчо беше някаква недостижима величина – български музикант, който свири в Щатите с най-големите. След като се върна, направихме много концерти. За мен той се превърна в съвсем реален човек, с когото имахме сходен начин на мислене. Участвал съм в много негови проекти. През 2015 г. организирах и продуцирах неговия бенефис. Беше ми споделил, че ще се оттегли от активна концертна дейност. Направихме бенефиса с „Акустична версия“, филмирах концерта и той остана като ценен документ. Комисията по културата и медиите към Народното събрание прие номинацията на Българската музикална асоциация, чийто председател съм в момента, Милчо Левиев да получи държавна награда като признание за неговия изключителен принос към българската култура. Това признание е факт. Признание за един голям музикант с обаяние, оставил наследство за всички поколения след него.