Ученият Атанас Раденски: Когато уважаваш хората, няма да крадеш от тях

Снимка: Диана Цанкова

Атанас Раденски – един от успелите български учени зад граница, се завърна в родината, за да представи втория си роман “Спасителката”. След падането на тоталитарния режим у нас, той заминава за Съединените щати и днес е професор по компютърни науки в университета Чапман в Ориндж, щата Калифорния.

Желанието да напусне България го спохожда много отдавна, защото предишната власт не му позволява да пътува по работа на Запад, разказва професорът. Като учен в БАН и Софийския университет, той често получава покани за конференции, но така и не му издават изходна виза. Това се повтори няколко пъти и тогава започнах да си мисля, че не съм желан в моята страна, казва той. И когато през 1990 г. получава предложение за едногодишна работа в САЩ, взема съпругата и трите си деца и се установява зад Океана. Там се посвещава на изследователски проекти, свързани с високоскоростни паралелни пресмятания и големи масиви с данни (Big data).



Един банален пример за научните ми занимания е прогнозата за времето – тя се състои в изпълнението на модели, които изискват голям обем изчисления, за да се предвиди дали например ще вали – обяснява ученият. – Големите данни пък се използват например във Фейсбук, за да се окачестви поведението на хората и да може да им се предлагат съответните реклами. Big data изчисляват всичко, което правят стотици милиони хора, и със статистически модели предвиждат от какво се интересуват те.

Културния шок от сблъсъка с другата култура, Атанас Раденски описва в първия си роман “На парти при президента”, в който главният герой също е преподавател в Софийския университет и като него заминава за Америка, където е въвлечен в множество комични ситуации. И докато дебютната му книга разказва за времето на прехода в България, втората представлява съвременен роман за работата на планинските спасители и глобализирания свят, в който все повече културите се смесват, а границите са без особено значение. И двете творби професорът пише на български език, въпреки че владее и литературния английски, на който се е учил от Хеминуей, запаметявайки и рецитирайки романа му “Сбогом на оръжията”.

Аз не мога да се сравнявам с Хемингуей, но мисля, че има едно нещо, което правя сходно с него – казва Атанас Раденски. – Той просто описва какво става и оставя на читателя да изгради своя идея как героят се чувства и т.н. Няма изводи, няма натрапване на разсъждения от страна на автора към читателя, не ти казва какво да мислиш – аз това много го харесвам и така и пиша, макар че някои хора чакат да им кажеш точно какво мисли героят и какъв е основният извод от книгата. Но основен извод – всеки прави за себе си, както когато види звездното небе на Ван Гог. Тогава всеки чувства различно и просто се отдава на удоволствието от наблюдението.

Връщайки се периодично в България, Атанас Раденски вижда много по-различна страна от тази, която е оставил преди 30 години зад гърба си. Но не спестява и недостатъците.

Голям проблем е, че хората не се връщат, затова трябва нещо да се промени и то не само доходите – смята той. – Най-важната промяна засяга социалната атмосфера да бъдем по-тактични и по-внимателни с околните, да има повече добронамереност в отношенията, повече толерантност – макар че тази дума някои хора не я харесват. За американците говорят, че били фалшиви, но когато си любезен с другите, те ти отвръщат с любезност и тогава трудностите по-лесно се преодоляват. Уважението към хората също е много важно. Ако аз уважавам околните, ще си изпълня проекта както трябва и няма да заграбя половината пари за себе си. Разбирате ли как работи уважението – вършиш си работата добре и резултатът е добър за всички. Когато уважаваш другите, няма да крадеш от тях.

Още от категорията

Започна DОN'T WASTE, TASTE

Знаете ли, че една трета от храната, отглеждана в световен мащаб, никога не се изяжда и отива на боклука. Спасяването на питателна храната от изхвърляне, би допринесло за преразпределението й към нуждаещите се. Това би помогнало за..

публикувано на 19.11.19 в 12:05

Елисавета Белобрадова за магнетизма на Бесарабия и българите по тези земи

Областта Бесарабия, чието име идва от династията на влашките войводи Басараби, е била част от българската държава до края на X век. След това територията е завладявана от кумани, печенеги и монголи, както и от басарабите през XIV век. Тези земи..

публикувано на 18.11.19 в 12:44

Безразборната употреба на антибиотици се превръща в световна заплаха

Всеки ден у нас боледуват и умират няколко десетки души заради инфекции, които не се поддават вече на лечение чрез антибиотици. Намаляващата ефективност на този вид лекарства се дължи на злоупотребата с тях. И ако безконтролният им прием продължи..

публикувано на 18.11.19 в 12:09