През тази година се навършват 760 години от създаването на прочутите предренесансови стенописи в Боянската църква и 40 години от включването й в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. По този повод Националният исторически музей и неговият филиал „Боянска църква“ провеждат международна конференция, посветена на този емблематичен паметник. Боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“ е обновена и украсена през 1259 г. с дарения от местния управител /на Средец – днешна София/ севастократор Калоян и съпругата му Десислава.
Кои са творците − това все още си остава загадка с редица хипотези. Затова авторите на гениалните творби се наричат с митичното събирателно понятие „Боянски майстор”. Стенописите от 1259 г. – общо 240 изображения – са шедьоври на византийската и българската школа от онова време, съдържат и редица новаторски елементи. Особено интересен е портретът на средновековната българка Десислава, който не е църковно изображение по канон.
За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха скалния комплекс Харман кая до село Биволяне и старинната крепост Асара край Татул с т.нар. лидар...
След Освобождението през 1878 г. страната ни започва да се развива с темпо, което да уплътни пропуснатото през петвековното отсъствие от историческата карта на света. Млади българи завършват престижни европейски университети и донасят наученото в..
След залез слънце (17 ч.) на 22 април започва Песах - един от трите най-големи празници за евреите. Като дата празникът е променлив и настъпва след 14-ия ден от пролетния месец нисан, започващ след пролетното равноденствие при появата на първия сърп..
След Освобождението през 1878 г. страната ни започва да се развива с темпо, което да уплътни пропуснатото през петвековното отсъствие от историческата..
За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха..