Реставрацията на Томбул джамия или малка история за храма, времето и хората

Шумен е град, известен като един от центровете на Българското Възраждане, на културния и духовния живот и където все още може да се усети духът на това време. Ако тръгнете по калдъръмената улица „Цар Освободител“ и вървите по нея към Томбул джамия, ще минете през къщите-музеи на едни от най-видните български интелектуалци и възрожденски дейци като Панайот Волов, Панчо Владигеров, Добри Войников. Тук е и къщата, в която е живял Лайош Кошут. Градът е родно място на митрополит Климент Търновски (със светското име Васил Друмев), както и на първия мюфтия на мюсюлманите в България – Ходждазаде Мехмед Мухйиддин. Джамията се намира в западната част на града, където е бил градският центърът в миналото.

„Род прохожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека. Всичко си има време. Време да събаряш и време да съграждаш.“ – тези мисли за времето, съграждането и събарянето (от книгата на Еклисиаст) естествено изникват в мислите, когато човек пристъпва към Томбул джамия – мюсюлмански храм, който през Възраждането е бил един от най-важните религиозни, културни и образователни центрове на мюсюлманите по нашите земи. Тя, освен че е един от символите на Шумен, е и национален паметник на културата, част от 100-те национални туристически обекта в България, но заради реставрационни дейности през последните години броят на туристите, посещаващи джамията, значително е намалял.

Томбул джамия е строена през 1744 г. от благодетеля Шериф Халил Паша, на когото е именувана, но поради кръглия си купол, което на турски се произнася като „томбул“, сред населението повече е позната като Томбул джамия.В архитектурата на храма има влияние от зародилия се в началото на XVIII в. ориенталски архитектурен стил „лале”, който се характеризира с наличие на елементи от френския барок. Всички части на архитектурния комплекс са включени в обща композиция и са свързани с вътрешни дворове.В молитвената зала се влиза през открито преддверие с високи аркади в мавритански стил.В книгата си „Тайните на Томбул джамия“ проф. Добрин Добрев от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ пише: „Томбул джамия е представяна като една от най-големите мюсюлмански култови сгради на Балканския полуостров. Традиционно се отбелязва и наличието на богата библиотека, която съдържа 800 ръкописа и 1500 старопечатни книги.“

През 2004 година е направено проучване за реставрацията на джамията. В периода от 2005-2008 година са извършени някои аварийни дейности по укрепване на храма. Поради недостиг на средства, проектът за реставрацията е прекъснат чак до 2016 г., когато чрез събрани дарения стартира отново. Работата включва два етапа – строителен и етап на художествена реставрация.

Томбул джамия за мен, от всички които съм виждал – без тези, които се строят сега в Средния изток, е най-богато украсената – категоричен е ръководителят на художествената реставрация Любомир Воденичаров. Що се отнася до етапа на художествена реставрация той уточнява:



Най-сложното нещо в тази джамия е, че има експонирани два периода на украса. Единият е оригиналният от средата на XVIII век. И другият– по-късен, от XIX век, който е преписан. Това се е наложило, тъй като първата украса е подчинена на алианската естетика. През XIX век, поради някои повреди и споменатите естетически съображения, украсата е била преписана, но вече с местните елементи на турския барок. Постигнали сме споразумение там, където бъде открит първи период, да бъде реставриран той, а където бъде открит пласт от втори период – да бъде реставриран. Опитваме се да направим така, че да има отчетлива разликата. Всичко в украсата е впечатляващо, защото е рисувана на ръка – не са ползвали шаблони.

Снимки: Юзлем Тефикова и Радио Шумен

Галерия