Резултати от търсенето: автор Венета Гаврилова
Корекция на търсенето

Радиоенциклопедия „Българското читалище – по устава на времето”: Държавна самодейност

По време на така наречения социализъм държавата изцяло отнема инициативата на гражданите. Читалищата, които са създадени и десетилетия работят благодарение на доброволните дарения, труд и ентусиазъм на хората, на практика стават част от институциите в НРБ...

публикувано на 25.05.17 в 09:15

Взаимна академия за естествено учене

Така са нарекли инициативата си съмишленици от Националната мрежа на родителите и фондация „Синергия” , които са избрали тъкмо празника на културата и просветата за първата сбирка от поредица срещи за обмяна на идеи, опит и практически решения за..

публикувано на 23.05.17 в 17:20
Нели Недялкова

Възгледите на една учителка по български език

• Тя е една от хилядите представител(к)и на този жилав и самозареждащ се вид, който не просто оцелява в абсурдната образователна среда, но работи с любов и отговорност към професията, към младите хора и към познанието и ценностите, които им предава. Но тя е..

публикувано на 23.05.17 в 16:40
31 СУЧЕМ „Иван Вазов“ в София

Учебни фирми подготвят младите за бизнеса

Те са вече близо 350 в средните и висшите ни училища и са обединени в Мрежата на българските учебни предприятия. Всяка година 5 000 младежи минават през школата на реалната дейност по организирането, регистрирането и функционирането на фирма, подкрепяни от..

публикувано на 19.05.17 в 17:00
Едни от най-известните лектори през 20-те и 30-те години на ХХ век, отляво надясно (на горния ред): проф. Михаил Арнаудов, проф. Асен Златаров, проф. Иван Шишманов, (на долния ред): проф. Васил Златарски, проф. Александър Балабанов, проф. Стефан Младенов.

Радиоенциклопедия „Българското читалище – по устава на времето”: Читалищен народен университет

Сказки, лектории, празнични четения, народни четения, научен курс, лекторска група, селски университет… Под тези наименования в началото на ХХ век и особено през 20-те и 30-те години читалищната просвета става особено популярна. Почти няма интелектуалец –..

публикувано на 18.05.17 в 09:10

Българският език зад решетките на незаинтересоваността

• Това е колкото метафорично, толкова и буквално. Защото „зад решетките“, т.е. в местата за лишаване от свобода, попадат доста хора, които владеят слабо или изобщо не владеят официалния език на държавата ни. Става дума за чужденци, имигранти и български..

публикувано на 16.05.17 в 16:45

Радиоенциклопедия„Българското читалище – по устава на времето”: Криза и възземане в свободна България

Енергията на прохождащата млада държава е насочена към създаване на институции и закони, а свободните граждани се впускат в политиката и предприемачеството. Читалищата остават на заден план за повече от десетилетие. За някои от тях кризата започва още..

публикувано на 11.05.17 в 09:15
Тиодор Зелдин и неговата книга

Изкуството на разговора може да промени света

• Тезата е на известния британски философ, писател и преподавател Тиодор Зелдин и е изведена след многогодишни изследвания и разговори с хиляди събеседници. Ако съвременните хора се научат да разговарят за съществените неща, които ги вълнуват, да..

публикувано на 09.05.17 в 16:50
Милена Ленева

Среда за самоорганизирано учене – SOLE

Идеята е на индиеца Сугата Митра, посветил усилията си в последните години на образованието и училището. Хрумва му по времето, когато работи като специалист във високотехнологична компания в Индия. Луксозната сграда на компанията се намира в съседство с..

публикувано на 06.05.17 в 09:15
Първите български читалища в Шумен, Лом и Свищов

Радиоенциклопедия "Българското читалище – по устава на времето": Основателите

Засега няма достатъчно обосновано обяснение фактът, че през 1856 година почти едновременно, само с няколко месеца разлика, в три български града – Свищов, Лом и Шумен, се създават първите читалища. Документите от епохата са оскъдни, а и „официалното“..

публикувано на 04.05.17 в 09:10