Развитие на Североизточния планов регион. Въпроси към вицепремиера Даниела Бобева.

Въпроси към вицепремиера Даниела Бобева от дискусията на тема „Инвестиции и доходи в Североизточния район за планиране през новия програмен период 2014-2020 г” , проведена на 28 март в предаването „Днес” на Радио Шумен и излъчена пряко в ефир.

1. Людмил Веселинов, кмет шести мандат на община Попово:

В списъка на така наречените региони в растеж бяхме над 60 общини, сега говорим за 30. Започнахме да подготвяме интегрираните планове за развитие на общините, получихме  обратна информация, че някои общини, които вече сме спечелили проекти в „Регионално развитие” и са сключени договори, трябва да се откажем. Проявихме твърдост, казахме, че няма да се откажем. Ще продължат ли тези определени общини да са в списъка за региони в растеж? Защо в тях ще бъдат насочени и повече средства? Кои общини от Североизтока ще бъдат в тези списъци на региони в растеж?

2. Александър Горчев, кмет на община Велики Преслав:

Ще се ремонтира ли най-краткият път от Шумен до Южна България, който е през Върбишкия проход? Години наред той е затворен, ако някаква сериозна реконструкция се заложи в някои от всичките тези планове, ще се създаде една много благоприятна възможност за много бързо придвижване към Южна България. От там ще се свържем с всички известни коридори, които са в Южна България и мисля, че икономическото положение на този регион ще се промени доста.

3. Румен Такоров, заместник-областен управител на Търговище

Каква точно ще е финансовата схема, по която ще се получава финансирането по европроектите? Например, в община като Търговище с над 50 села, в които няма никакъв начин да се получи финансиране по европроекти, започва да се оформя един градски център с рязко изоставаща околна среда.

4. Данаил Данчев, експерт по европейски фондове и програми в Шумен:

Основният проблем, който искам да бъде отправен към вицепремиера Бобева и към всички хора, които планират следващите средства, са белите петна в нашите общини, а именно малките населени места. На какво финансиране ще могат да разчитат те?

Големите общини в следващия програмен период най-вероятно няма да могат да кандидатстват за инвестиции в малките населени места. Освен в инфраструктура, в градската част, във ВиК мрежите, ощетен е бизнесът, ощетени са и хората, които живеят там, защото например съседно село на Шуменска област, което попада в Програмата за развитие на селските райони, може да кандидатства в няколко направления – и за бизнес, и за земеделие, и за инфраструктура. По този начин има едно дискриминиране.Факт е и за малките общини, че градските им центрове са изключени от региони в растеж, което според мен е несправедливо. Как може да се реши този проблем?

5. Инж. Иван Банков,  управител на фирма „Шумен – Пътнически автотранспорт”:

На тази среща искам специално да поставя въпросите за пътническия транспорт, които Съюзът на автобусните превозвачи постави още през януари на министъра на транспорта и на министър-председателя. Те основно са два въпроса:

- Защо автомобилният транспорт е изключен от всички европейски програми? По програмата за развитие от 2014 – 2020 никое от автобусните дружества не може да участва и да ползва средства от европейските пари по програмите „Транспорт”, „Екология”, по ресурсното осигуряване и регионалното развитие. Това е бедата и това е първото наше искане.

- По регионалното развитие от програма 2007 – 2013 година се включиха седем големи града в България, в които се наляха над 500 млн.лв., за да може да се реши проблемът за устойчива среда, а останалите 21 области не получиха нищо. Първото предложение, което правя към вицепремиера Бобева е в  програма „Регионално развитие” през периода 2014 – 2020 година, да бъдат включени следващите големи градове, защото Шумен е такъв. Настоявам обаче, оператори да бъдат и търговските дружества, тъй като в първите разчети оператор можеше да бъде само общината. Това ще даде  възможност структурата на автопарковете да се подобри.

- Вторият въпрос, който искам да  поставя касае кода на икономическа дейност на „Транспорт“,  той е лишен от участие на целевите средства. Защо това е така? Ние не можем да участваме в програма „Конкурентоспособност”. Моето предприятие например, заедно с автомобилния транспорт, развива и промишлена дейност – произвеждаме резервни части, номенклатура до 300 сме стигнали, развиваме металургични процеси.

6. Иван Воденичаров, фирма „Ивет” – Шумен:

В моя бизнес досегашните проекти, с които кандидатствах, бяха по 121 мярка „Развитие на селските райони”. Констатирах, че бавното разглеждане на самите проекти ме затруднява да прогнозирам как трябва да преразпределя своите финанси Аз конкретно бих задал въпроса от моя опит, кандидатствал съм досега по три – четири програми, винаги се е случвало едно и също нещо - забавяне. Защо е толкова бавна процедурата по одобряване на подадените проекти? Например последният път като кандидатствах, документите бяха изпратени до Агенцията през май месец 2009, а  резултат получих през декември 2010 – това е след 17 месеца.

Кой нормален бизнесмен ще чака 17 месеца да му дадат отговор,  макар че е записано в наредбата, че до три месеца трябва да получим отговор – одобряват или не одобряват? 17 месеца аз сключвам договор с една банка за кредит, тя ми го разрешава, но не го усвоявам, тъй като нямам отговор. После отивам във втора банка и накрая сключих договори с две банки за кредит, които заради забавянето не усвоих. Това едно от най-големите затруднения - тромавата система в усвояването на парите.

През новия програмен период ще се ускори ли процедурата по одобряване на проектите ?

7. Данко Добрев, изпълнителен директор на строителна фирма „Барс” и областен представител на Камарата на строителите в Шумен:

За строителния бизнес в нашата област няма никакво значение колко милиарда ще бъдат отпуснати, защото те няма да бъдат усвоени от шуменски фирми. Шуменските фирми работеха в строителството  дотогава, докато цената определяше изпълнителят. Когато се въведе неясният критерий икономически най-изгодна оферта – едно неясно техническо предложение, тогава започнаха да печелят други фирми. В момента строителният бранш в Шумен е пред ликвидация.

Наложителни са спешни промени в Закона за обществените поръчки, в смисъл че трябва да се премахне критерият - икономически най-изгодната  оферта, защото така се обслужват нечии интереси. Кога промените в този закон  ще станат факт?

8. Галя Минчева, управител на Областния информационен център Шумен:

Искам да дам един хубав пример с Унгария, с оперативните програми там, те са много по-напред от нас. Те имат освен 8 оперативни програми, по които се усвояват средствата от евро фондовете, имат и още, тъй като имат седем региона и всеки регион усвоява допълнително средства по отделна регионална програма. Така парите влизат в регионите. През новия програмен период 2014-2020 може ли да се въведе такава практика и в България?

9. Даниела Русева, представител на Реформаторския блок, юрист.

Как малките общини с население под 6 000 жители, които нямат достатъчен административен капацитет ще се преборят с големите общини за европейски средства през новия програмен период ? Според мен това, което трябва да направи държавата, е точно второто ниво на местно самоуправление, което ще се изразява в създаването на силни региони. Такива, които ще могат в бъдеще да усвояват европейски средства за един по-добър живот на своите граждани.

Въпросът ми към г-жа Бобева е, предвидени ли са реформи, първо административно – териториални за това, за което говорих за малките общини. Ще има ли реформи в здравеопазването и образованието? Вторият ми въпрос е - парите, предвидени за политиката на реиндустриализация, в смисъл възраждане на „Химко” и „Кремиковци”, не е ли по-добре да бъдат  предоставени за развитие на малкия и средния бизнес?

10. Николай Александров, народен представител от „Атака”, регионален координатор за Североизточна България:

Ако през май месец започне дебатирането на програмния период с точните параметри, моят въпрос е дали правителството ще заеме такава страна, че да иска увеличение на тези средства и тяхното по-правилно разпределяне?

ЕС позволява като механизъм всичко да се получава на базата на преговори. Това са определени случаи, в които правителството трябва да се намеси, действително тогава се показва дали има политическа воля, дали има характер в едно правителство.

Ако ЕС твърдо отказва да даде повече средства, то нашето правителство, би ли разгледало бюджетите по такъв начин, че да намери средства, за да се дадат на тези региони, които ще изостанат практически? 

11. Росен Бозов - представител на  партия „България без цензура”:

Интересува ме по какъв начин могат да започнат да се решават проблемите на местно ниво? В последните 30 години всичко се случва от София към страната. Вземат се решения в София и се спускат към страната, и ние като примерни граждани трябва да се съобразяваме с тези неща. Бих искал да знам, кога политиката на държавата ще се обърне от регионите към София?