Лицата на живота

„Щом си роден в България и живееш тук – значи си българин! Няма българи, цигани и турци. Всички сме българи!”, това ни казва Гинка Георгиева от разградското село Каменово малко след като се запознахме. Тя и още няколко семейства копанари живеят от години в селото, но не се делят от останалите му жители. „Всички сме българи, тъй мисля аз”, повтаря ни жената и започва да хвали комшиите си, които и помагат през последните години. Семейството на Гинка живеело в Шуменско, но тя и мъжът и се преместили по-близо до Разград, защото болницата била по-хубава, а мъжът и често боледува. И така, докато си говорим за секретарката на кметството, която не отказва на никой нищо и за добрите комшии, които няма да те оставят да замръкнеш гладен, Гинка ни разказва историята на живота си. 61 години, побрани в пет кратки минути.

Преди екипът ни да си тръгне от Каменово, се запознаваме и с баба Златка. Тя е родена в селото, тук е ходила на детска градина, тук е учила и тук е работила, докато го имало ТКЗС-то. Тук е родила и отгледала децата си. Води ни в училището, от което са останали само стените и пропаднал покрив. С гордост ни показва класната си стая, в която е изкарала 5 и 6 клас. Казва ни, че навремето селото е наброявало 5 000 жители, а сега са останали стотина човека. „Тук живеят българи, копанари, англичани, че и виетнамци се появиха преди време”, ни разказва жената. По нейните думи всички се разбират, само дето коренячките ходят сутрин в кръчмата в центъра на селото, за да пият по една мента, а през останалото време на почит е другата кръчма. Викат и „Интернационалната”. Там всеки си има негова маса – и англичаните, и виетнамците и българите. Един малък и много човешки свят, който си е дал среща в разградското село Каменово.