Лайош Кошут за българите, унгарците и света

Снимка: bulgarianhistory.org

Избухването на унгарската революция повлича след себе си и много малки народи да се преборят за самостоятелността си и да се заявят на световната политическа карта. На 14 април се навършиха 170 години от обявяването на независимостта на Унгария от Австрия.

По този повод потърсихме един от най-добрите български изследователи на събитията в средата на XIX в. Доц. Пенка Пейковска е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ в катедрата „Класически и нови филологии“ в специалността „Унгарска филология“ и научен сътрудник в Института за исторически изследвания.

Унгарците освен, че донасят със себе си градската музикална култура, заедно с тях идва и модата от Централна Европа. Емигрантите са известни и със стопанските си начинания. Така още през 1850 г. унгарският революционер Лайош Кошут, който живее с няколко свои сънародници в изгнание в Шумен, не е достатъчно пленен от тукашните ракии и вина и неговата диаспора започва производството на пиво за лични нужди. За целта унгарците използват голям казан и ярмомелка за малц. Счита се, че това е първата бира, произведена по нашите земи изобщо.

След заминаването на Кошут и унгарците, котелът остава. Те обаче запалват за „бирената идея“ няколко местни жители. Един от тях – Илия Гагората, дори се опитва да продължи производството на пиво. Не му се получава – печалбите са малки, българите още не са узрели, тъй като са си привързани към традиционния вкус на гроздовите напитки. Последвал го Ради Железов Гьокчеренлията, който инсталирал казана в двора си, но продавал продукцията само в своето заведение. През 20-те години на XX в. археологът Геза Фехер премества емигрантския котел в археологическия музей в Будапеща и днес той е една от реликвите там.

Миглена Стефанова и доц. Пенка Пейковска разговарят за неизвестните сведения около унгарската емигрантска вълна у нас преди 170 години, както и за водача им Лойош Кошут. Чуйте двете части на интервюто.



ВИЖТЕ ОЩЕ

Препис на Паисий в 21 век

Ученици от Силистра направиха препис на Паисиевата история, вдъхновени от своя учител Лидия Петрова. Инициативата си младите хора от Средно училище “Никола Вапцаров“ посветиха на 24 май – празникът на словото и книжовността. Рая и Велин от 9 клас, Галена, Ива, Дария, Венелина, Пресияна Пеева и Пресияна Минкова, Деси и Яница от 10 клас,..

публикувано на 24.05.19 в 10:00

Шедьоври на славянската музика

В навечерието на 24 май Симфониета – Шумен предлага на своите почитатели празничен концерт със славянска музика. В програмата ще звучат произведения на изтъкнатите композитори Петко Стайнов, Марин Големинов, Бедржих Сметана, Антонин Дворжак и Пьотр Чайковски. Диригентът, който ще представи тази класическа съкровищница е 27-годишният Милен..

публикувано на 23.05.19 в 14:21

Маестро Славил Димитров: Пътят няма нужда да бъде еднопосочен

Само преди няколко дни шуменският хор „Симеонис” спечели поредната си награда – този път от Международния майски хоров конкурс „Професор Георги Димитров” във Варна, който се проведе от 17до 19 май. Хорът беше единственият участник от България в конкурсната програма и спечели специалната награда на фондация „Иван Спасов” и трета награда в категорията..

публикувано на 23.05.19 в 13:51

"Европа директно" разяснява

Eвропейската информационна мрежа „Европа директно“ е с повече от 500 центъра разположени на територията на 27-те страни членки на Европейския съюз. Центровете са връзката между Европейския съюз и неговите граждани на местно ниво.

публикувано на 23.05.19 в 08:54

В сезона на ягодите и черешите

Цените на ягодите тръгнаха надолу, но черешите все още държат твърде висока цена. Стопани от Южна България се оплакаха, че заради студовете през март цели блокове са без реколта. „В Североизточна България положението е малко по-добре, но и тук търпим загуби“ – казва Веско Киров, земеделски производител от Шумен. Според него, големият проблем, който..

публикувано на 22.05.19 в 11:43

А най-важният изпит предстои

1292 зрелостници се явиха на матурата по български език и литература в Шумен. Ето какво споделиха за изпита и амбициите си Мерал Себайдинова, Радослав Славчев и Мира Захариева пред Мина Денева.

публикувано на 21.05.19 в 13:32

Млади певци с кауза

„Деца на Земята“ се нарича арт проектът, който подготви Музикалната школа от Търговище „Нови гласове“. Вокалният педагог Десислава Станкова сподели, че песента е посветена на 30-годишнината от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето – най-бързо и най-широко ратифицирания международен документ в историята на човешките права. В..

публикувано на 21.05.19 в 11:56