Дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна е разговор, който никога няма да приключи, заяви в съвместното предаване на Българското национално радио "Преди всички" и на Българската национална телевизия "Денят започва" министърът по усвояването на европейските субсидии Томислав Дончев във връзка с представения вчера от него доклад за процеса по усвояване на евросредствата през последните 6 месеца пред ресорната парламентарна комисия и впечатленията от залегналите цифри в доклада. "Въпросът е как да напълним и останалата половина и този въпрос има смисъл, защото формулира конкретна задача", каза Дончев. Според него най-добрата илюстрация за това как е свършена работата по усвояване на европейските субсидии е усещането на гражданите, че с тези пари е свършено нещо смислено, разумно и полезно и те не потъват в нечии джобове, както и възможността всеки от нас поне веднъж дневно да види нещо, изградено с европейски средства, било то път, магистрала, метрото, ремонтирано училище или детска градина.
Вчера на заседанието на комисията отправих конкретно предложение за законодателен механизъм, с който европроекти за над 2 млн. лв. да бъдат третирани по специален регламент, каза още министърът. "Практиката показва, че голяма част от времето при разработването и при управлението на един проект се губи в процедури, които не са свързани със самата проектна европейска документация. То се губи в определени разрешителни режими, документи от различни институции, които трябва да бъдат издавани ... Понеже времето е ключов фактор в европейските проекти, те винаги имат краен срок, който трябва да се спазва, понеже това са инвестиции от първостепенна важност за държавата, ние трябва да направим всичко възможно да съкратим процеса. Там, където става дума за типичните процеси, свързани с одобряването на проекта, отпускането на плащанията, ние вече сме направили голяма част от необходимото. Редно е да направим и останалата част - всичко, което касае една типична инвестиция, независимо дали е финансирана с европейски пари или не", изтъкна той. Министърът припомни, че в Закона за насърчаване на инвестициите е предвидено едно привилегировано административно обслужване в съкратени срокове на т. нар. инвеститори "Клас А". "Това са определена категория инвеститори, които трябва да отговарят на определени изисквания. Моята идея беше на проекти с европейско финансиране инвестиционни, може би да се сложи лимит, да кажем това да бъде над 2 млн. лв., да ползват правата на инвеститор "Клас А". Всяка администрация - общинска, държавна - която им дължи някаква услуга във връзка с изпълнението на инвестиционния проект, ... да бъде задължена да реагира, примерно в масовия случай, в два пъти по-съкратени срокове. Ако един нормален документ се издава за 30 дни, администрацията да е задължена в този конкретен случай да го издава за 10 или за 15. Така се пести време. Всъщност дълбоката, скритата идея за това предложение е не само ускоряване на европейските проекти. В крайна сметка в България се реализират хиляди европейски проекти, в това число и инвестиционни. Ако ние успеем примерно в 50% или 60% от случаите да накараме администрациите да работят два пъти по-бързо, след някоя и друга година няма да е проблем да кажем: "Вижте, Вие така или иначе в половината от случаите реагирате в два пъти по-къси срокове, хайде сроковете да са оттук нататък по отношение на всички случаи два пъти по-бързи", обясни той.
Ситуацията по проекта за закон за европейските средства е следната: имаме множество отделни документи, най-често постановления на Министерския съвет, които регулират различни части от целия сложен процес, посочи Дончев. "Идеята е едно кодифициране, едно събиране и систематизиране на всички тези документи в един законов текст, за да може всеки, който има отношение към този процес, разгръщайки един единствен акт, закон, да се запознае с общите принципи, а не да търси следващото постановление, следващото постановление ... Освен това един закон е много по-устойчива материя. Един закон не може да се променя всяка седмица, един закон дава дългосрочни ясни сигнали за всички, които са ангажирани в този процес, без значение дали говорим за управляващи органи, междинни звена, бенефициенти или компании, които проявяват интерес да бъдат изпълнители", обясни той и добави, че държи много повече на качеството на подобен закон, отколкото на скоростта, с която ще бъде приет.
Не можем да си пожелаем абсолютно всичко хубаво, което ни хрумне, и да го заложим като цели и приоритети за след 2013 г., смята министърът. "Ние трябва да изберем тези 4,5,6 или 10 неща, които са най-важни, да ги посочим като цели и да заделим за тях финансиране", категоричен бе той.
Споделя ли министърът опасенията, че България може да загуби доста средства по програмата "ИСПА" и възможно ли е част от обектите по нея да се наложи да бъдат довършвани с пари от държавния бюджет, кои законодателни инициативи, свързани с европейските средства, са приоритетни, кому е нужен обществен дебат при планирането в усвояването на европейските средства за следващото десетилетие, какви са личните амбиции на Дончев по отношение на усвояването на евросредствата до края на годината и чувства ли се отличник можете да чуете в звуковия файл с интервюто с Томислав Дончев.
