Повечето българи знаят смисъла на днешния ден и можем да си позволим след повече от век да гледаме на него като нещо повече от сливането на две български области и да си мечтаем, че близо е денят, в който наивната идея днес, че българите могат да бъдат единни, няма да бъде нереалистична перспектива, заяви в предаването "Преди всички" доц. Петко Петков, заместник-ректор на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" по повод Съединението на България с Източна Румелия. "Около националните дни, около празниците, българският дух се сплотява, усеща се вибрацията, но на нас ни трябва вече истинско, материално, мощно, постоянно единение, защото много сме я загазили. Ние си разпиляваме националната енергия доста време, не си подреждаме къщата, не си подреждаме приоритетите и все си мислим, че или ще дойде някакъв друг ден, или ще дойде някакъв важен и силен човек, или че други са ни виновни. Това мисля, че е и големият завет на Левски, и големият завет на делото на съединистите", каза Петков.
Според него Съединението е било чиста случайност на фона на голямата политика в Европа тогава. "Но тази случайност се подготви и осъществи благодарение на това, че за първи път, а след това още два пъти в нашата история националната енергия се сля и се насочи в една посока. Дори партизанските ежби в Румелия бяха стихнали временно. Така че това си пожелавам и в това искам да вярвам - то е повече надежда, отколкото реална представа - че не само българите отвън, които носталгично милеят, но и българите вътре в страната ще намерят сили да разберат, че всичко се състои в нашите задружни сили, както е казал Апостолът някога", добави той.
Не искам да си мисля песимистично, но дали днес учим децата си, че да жертваш нещо от себе си за другите българи, за общото добруване, е идеал, пита Петков. "Мисля, че това е едно от нещата, които отделят проспериращите нации от останалите", твърди той. Заместник-ректорът посочи, че е виждал семейства, които възпитават децата си по този начин. "Вярвам, че това го има, защото българският народ е силен, като народ е силен, като индивидиум е още повече, но за да стане колектив и държавата да просперира, всеки от нас трябва да даде нещо от себе си и то почва в семейството", каза още той.
За мен Левски е единственият голям политик на новото време, който е модерен и днес, той никога не е призовавал към разделяне и винаги с живота и делото си е давал пример как да обединява българите, и то в името на модерни представи за бъдещето им, смята заместник-ректорът на ВТУ. "Просто не го познаваме достатъчно, това вече мога категорично да кажа. Неговият идеал е много голяма част от нашия общобългарски идеал на ХІХ век, който остава нереализиран и ми се струва, че е много по-добре него да следваме, отколкото някакви - може да са много ценни, но не наши - евроатлантически ценности", посочи той.
Днес няма нещо, за което да кажем: "А, това е нещото, което страшно много ни трябва на всички и ние можем да жертваме това и това, всеки от себе си", не виждам такава цел, категоричен бе Петков. Той се съгласи, че вероятно желанието ни за присъединяване към Европейския съюз е било нещо подобно. "Но оттам насетне? Нали се присъединихме? Второто нещо е във водачите. Не че времето на ХІХ век е било по-особено, но ето, кога днес ще разпознаем сред нашите големи българи лице като Гаврил Кръстевич - с европейско образование, с дълга служба при султана, автор на проекта за фермана за Екзархията и дългогодишен управител на Румелия, без чиято помощ бездействена Съединението нямаше да бъде факт. Първо малко се знае за това. Като губернатор той, ако искаше да си запази заплатата и благините от султана, можеше да повика дори турски войски. А него го арестуват сутринта на 6 септември, развеждат го неприлично големите герои на Съединението и човекът обиден живее до края на живота си в Цариград", припомни заместник-ректорът на ВТУ. На забележката, че вероятно Кръстевич остава неразбран от водачите на Съединението той посочи, че те не го и питат. "Въпросът е, че ние дори не знаем след толкова години този истински подвиг. Защото не е важно как си помогнал на общобългарското добруване, важно е да си помогнал. Не всеки може да бъде Чардафон и да вее знаме и да вика "Да живее България!" и не е необходимо всеки това да прави. Тази нагласа я няма в нашето общество, ... макар че 20 години говорим някои историци, че така трябва да се гледа на миналите поне герои", твърди Петков.
Според него хора като Гаврил Кръстевич са малко познати дори на четящите, камо ли на широката аудитория. "Крайно време е да имаме едно добро отношение към всички, допринесли за големите успехи на България, каквото безспорно е Съединението. То не е станало само защото един комитет и няколко офицери са направили нещо на 6-ти сутринта. По-трудното почва оттам насетне - защитата му пред Великите сили, войната, сетнините от него, защото то, дори след като е признат Топханенският акт, то е частично, не е пълно Съединение. Т. е. има начин дори в такъв момент да се надвие на волята на Великите сили, но то става, пак казвам, с обединение на националната енергия и задължително - с компромиси. А пък дори за разбирането на днешния ден - преди да стане празник, всеки национален ден трябва да е изстрадан, измолен и извярван от повечето българи", смята той. Дали всички българи разбират Съединението като толкова ценен и важен ден - надявам се, че да, твърди заместник-ректорът на ВТУ.
Трябва да помним и да знаем примера на Гаврил Кръстевич но аз не виждам такива хора, смята той. "Може би - и дай, Боже - някой да ме опровергае. защото открай време и все по повод на Съединението все повтарям едно и също, което ми е в главата и не мога да кривя душа - настина ни липсват такива саможертвени герои, колкото и наивна да изглежда тази нагласа. А иначе народът разбира от личен пример ... и тогава се води", категоричен бе Петков.
Няма такова лутане в националните приоритети и задачи нито у южните ни съседи, нито у западните, а както виждаме всички, северните даже ни поизпревариха, каза още той. "А ние сме тези, които имаме 1 300 години зад гърба си" посочи заместник-ректорът на ВТУ.
Какви са историческите предпоставки за нагласата ни за чакането на месия и да се случат хубавите неща, а не да работим за тях, възможно ли е подобно единение на всички обществени слоеве да се случи днес, малко или много са идеите за това към какво да се стремим заедно, носим ли в себе си нещо от качествата на българите, осъществили Съединението, какво се случва с Гаврил Кръстевич след 1885 г., какво трябва да се случи, за да бъде обединена националната енергия за една обща цел, на какво учи студентите си заместник-ректорът на ВТУ и време ли е за свикването на Велико Народно събрание можете да чуете в звуковия файл с интервюто с доц. Петко Петков.
