Продължава напрежението в различни сфери в енергетиката и със сигурност причина е и фактът, че са трупани с години, заяви в предаването "Нещо повече" политологът Антоний Гълъбов. "Освен това става дума и за много влиятелни икономически и политически интереси, които наистина са намерили много трайно място в политическия живот на страната. Не трябва да забравяме, че през всички тези години независимо от управляващите политически мнозинства имаме процес на трайна консолидация на тези корпоративни интереси. Става дума за сериозни средства, става дума и за сериозни обвързаности", каза Гълъбов. Според него в момента сме в ситуация, в която имаме агресивно заявени намерения, които по някакъв начин подлагат на съмнение суверенитета на държавата.
Изглежда, че този тип обвързаности са и финансови, но със сигурност не са само финансови, смята политологът. "Там, където има корпоративен интерес, който е чисто икономически, той обикновено предпочита да се договори, предпочита да намери пространство за диалог с политическото управление на страната, да предложи някакви различни идеи", твърди той. Не трябва да забравяме, че сферата на енергетиката е едната линия на съветизация, посочи Гълъбов. "От края на Втората световна война с разделянето на Европа в рамките на съветската зона последователно енергетиката беше едната линия на съветизация като някакъв нов тип на колонизиране. Другата линия, разбира се, беше секторът за сигурност. Така че тук става дума за дълго формирани, внимателно култивирани интереси, които винаги са на границата между чисто икономическия и политическия интерес. Дори много по-често са се опитвали да се намесят в политическия живот на страната като политически играчи, а не като икономически субекти", категоричен бе той.
Развитието на ситуацията между Русия и Беларус е много тревожно, защото показва, че доктрината, изградена в периода, в който Владимир Путив бе президент на Руската федерация, продължава да се реализира със същата последователност и агресивност, посочи политологът. "Видяхме какво се случи с Украйна. Т. нар. "газова война" с Украйна доведе до политическа промяна в Украйна. Няма никакво съмнение, че Русия много сериозно се намеси в политическия процес в Украйна", припомни той и добави, че не е изключено нещата да се повторят и в Беларус. За тази руска доктрина Европейският съюз и Европа като цяло не е цел, тя е периферия, смята Гълъбов. "В това отношение се вписва според мен и изключително сериозният натиск върху българското правителство и върху българската държава незабавно да даде категорични отговори, и то предпочитаните от Русия отговори по отношение на енергийните проекти в страната. Не трябва да имаме заблуда или каквото и да е колебание, че тези проекти не са икономически за Русия. За Русия те имат геостратегическо значение и геополитическо значение. Така че всеки опит да се мисли, че става дума за чисто икономически проекти по отношение на "Белене" или "Южен поток" или "Бургас-Александруполис" ми се струват недостоверни", подчерта той. Стратегическият интерес на Русия е да се позиционира в Европа и да има свои значими проекти в европейското пространство, добави политологът. Той припомни думите на български политици за шарани в Белене, за енергийна война с Русия и за обезщетенията, които тя ще получи. "Този стил на говорене е съветски, той няма нищо общо със съвременния свят и с отношенията, в които България и Русия биха могли да бъдат партньори и трябва да бъдат партньори, тъй като българското развитие и развитието на Югоизточна Европа винаги ще бъде в диалог с Русия. Но не в съветски имперски стил, в никакъв случай, тъй като това наистина ще ни тласне в ролята на периферия на Европейския съюз и на собствената ни стратегия за национално развитие, доколкото я имаме", категоричен бе Гълъбов.
Той се надява нашите политици да бъдат малко и патриоти. "Имаме национализъм и имаме националпопулизъм, но имаме твърде малко патриотизъм в съвременния ни ден. Това е голям проблем, защото по някакъв начин българските националисти странно се смълчават, когато става дума за Русия. Истинският патриотизъм би трябвало да отстоява националната кауза независимо от това кой има претенции към нея", добави политологът.
Никой не запита българските граждани да бъдат ли изхарчени тези пари, които вече са изхарчени за АЕЦ "Белене", да бъдат ли сключени в нощни пиано-барове в София споразумения, които за следващите 30 години могат да определят икономическото развите на страната, посочи той. "Дори Народното събрание прие и ратифицира тези споразумения, без да има пълна яснота относно клаузите в тях ... Добре е и ние да се опитаме да мислим разумно от гледна точка на собствения си интерес", каза още Гълъбов. Според него е нужно малко повече достойнство и себеуважение, защото припяването и подлагането около позициите на някакви сили, възприемани като Великите сили в края на ХІХ век, е дълбоко неадекватно. "Това не е европейско и не е модерно поведение на български политици", категоричен бе той.
Ако разчитаме на това едни велики сили да се изправят срещу други велики сили в наша защита, това означава, че не сме научили много през този век и половина, в който сме свободна и самостоятелна държава, смята политологът. "Нашата собствена сила трябва да се концентрира върху това, което искаме да постигнем в Европа и в НАТО. Защото организацията на северноатлантически договор по никакъв начин не е пряк инструмент в отношенията между България и Русия. Нещо повече, и ЕС - чухме президента Саркози от посещението му в Русия - и НАТО се опитват да установят нормални отношения с Руската федерация, опитват се да установят нормален диалог, който е съизмерим със съвременността. Българският интерес е в тази посока. Ние трябва да преформулираме българо-руските отношения и да излезем от рефлексите на съветизма, защото тази съветизация е изключително опасна за собствените ни интереси", твърди той.
От какво има нужда българското правителство в настоящата ситуация около енергийните проекти и руския натиск, кой от трите проекта в България има ключово значение за Русия и защо, с колко е закъсняла идеята на президента Георги Първанов за референдум за АЕЦ "Белене", какво представлява олигархията и къде процъфтява, решаващ ли ще бъде гласът на НАТО и ЕС на Балканите, за да има сериозен противовес на агресивната политика на Русия, дошло ли е времето за силно гражданско движение, което да няма нищо общо с политически партии и политика и ще успее ли да издържи Бойко Борисов на натиска на Москва, след като нито един български политик до момента не успя можете да чуете в звуковия файл с интервюто с Антоний Гълъбов.
