Чико Фрийман е познат на българската публика от концерта му с Венци Благоев в Пловдив, а тази година той гостува и на "Аполония".
Чуйте неговите разсъждения за математиката, класическата музика, джаза и решението си да избере саксофона за свой инструмент:
Не можах да бъда покварен от математиката, даже много ми помогна и в музиката, защото музиката е и математика.
Класическата музика изисква едно отношение, джазът – друго. Езикът е един и същ, но характерът на самата музика е различен. Всеки стил има свой характер и трябва да бъде интерпретиран в съответствие с него. Ако искаш с една жена да се разбираш добре, трябва да разбираш и приемаш нейния характер. Затова Дюк Елингтън казва - „Музиката е моята любовница”. Всеки един стил изисква да му отдадеш различни неща.
При класическата музика трябва да можеш да четеш музиката и много е важна интерпретацията, като четеш. Естествено, когато свириш с други, трябва да се подчиниш на диригента например. Но предимно всичко е написано за теб. Идеята е да прочетеш и да интерпретираш добре. Джазът изисква интерпретация също, но и импровизация и да се вгледаш по-дълбоко в себе си и да изразиш себе си. Това е нещо като композиция. Като моментна композиция. Така че дали джазът, или класическата музика е по-трудно – зависи от теб.
Чуйте цялото интервю.
