Четвъртият, по думите му последен том на "Български хроники" е поводът за гостуването на писателя Стефан Цанев в "Неделя 150". Авторът определя своята творба като историческа. Тя обхваща огромен период от време - от 2137 г. пр.н.е. в първия том до 2007 г. в четвъртия - годината на приемането ни в Европейския съюз.
Влизайки в Европейския съюз, казва Цанев, ни чака всеобща интеграция – икономика, образование, всичко. Икономически ние не можем да се съпротивляваме. Единственият ни щит е културата, националната ни култура. Всеки завоевател знае, че за да заличи в съзнанието на завоювания народ спомена, че е бил народ, трябва да унищожи първо културата му. Не е трудно да се досетим, че за да не бъдем унищожени като народ, трябва да запазим културата си. Не бива да се утешаваме, че не можем да изчезнем от картата на света – изчезвали са много по-големи народи.
Почти всички се крият под псевдоними в електронната мрежа - това според Цанев е смущаващо. То е свръхлицемерие и подлост. Той подчертава, че писането за него е удоволствие и единствено занимание. Стефан Цанев заявява, че в творбата му няма нито едно събитие, което да не е на основата на конкретен документ. Писателят коментира свои възгледи за нашето всекидневие, за морала на обществото ни. Той обобщава, че изкуството е единствената човешка дейност, която е равна на божествената.
Разговора със Стефан Цанев можете да чуете в звуковия файл.
