„Родена съм в началото на „прехода”, раснах в „прехода” и сега узрявам в „прехода”... Той се оказа много дълъг - цяло едно детство. Когато бяхме малки, родителите ни бяха заети да скандират по митинги, после да създават частен бизнес, да ходят на гурбет в чужбина... Ние стояхме пред телевизора. Сега са уморени, защото остаряват. Ние сме пред компютрите... Може би „преходът” е граница между реалното и виртуалното... Възрастните ни предложиха вместо реално детство - виртуално.”
Така започва есето на 15-годишната Биляна Зайкова от Благоевград. Това са само около трийсетина реда, но „събрали” в себе си истината за едно време, през което като песъчинки е „изтекло” едно цяло детство. И съвсем неочаквано момичето е пораснало, разделило се е с безгрижието на „розовите очила”, но за щастие се е сдобило с един по-зрял, изчистен и точен поглед на нещата от живота - разбирай - нещата от детството.
От есето на Биляна ще научите, кое според нея е отживелица, как със своите приятели-съмишленици „върви” към утрешния ден и какви отговори търсят децата на „прехода”.
петък, 12 февруари от 8.50 часа
