„Очите ти в моите... винаги ще са отворени” с това посвещение започва „съчинението за истината” на 15-годишната Весела Желева от Бургас. По-нататък изповедта й продължава така: „Когато си в пустинята и крещиш, нима наистина съществуваш? Щом няма кой да те види и чуе? Но не е задължително да плаваш из безкрайните пясъчни океани на Сахара, че да не си истински... Навярно все някога си го чувствал... или през целия си живот си бил в една пустиня от песъчинки на безразлични хора... Безмислено е да се съпротивляваш, но продължаваш. Защо? Защото си жив и истински...”
Не чувството за някаква обреченост и безмислено противопоставяне, а надеждата и вярата в доброто у всеки „водят” това много интересно и емоционално момиче, когато реди своите откровения... В момента Вивис - както я наричат приятелите й - преглежда дневниците си и вярва, че така ще се „появи”... нейният първи роман... Но преди да го завърши, дори и за миг няма да се „раздели” със стиховете, защото те сякаш се „вписват” в самата нея... Ето защо...
Писък раздира тишината,
падам надолу, към бездната.
Утро е и аз се събудих.
И още....
Протегнах пръсти напред,
едва докоснат, а вече се пропука.
Мечтаех...
Весела Желева e eдин от участниците във финалния кръг на Националния радиоконкурс за детско литературно творчество „Искри” 2010.
петък, 8 октомври от 8.50 часа
