Едно момче с чипо носле и изразителни тъмни очи пише първите си необичайни истории още когато е на шест. И както сам си признава: тези съчинения са „пълни” с „дребни” грешчици и липсата на „досадни” запетайки, кавички и тирета за пряката реч. Но това не пречи всички да харесват неговите истории, защото те забавляват - и възрастните, и малките... После той ги „събира” в книжка и я „издава в тираж” от... 3 екземпляра - един за мама, един за татко и един... за него.
Днес вече 9-годишният Христо Карастоянов от София се „впуска” да пише новели - колкото реални, толкова и с „вкус” към... фентъзи. Той разказва историята на Никола - жител на Атина, и на приятеля му Лесион Марокан Франсоа де Жорис Летящият Търговец, който някога скучаел в училищните часове. Двамата обединяват интересите си към призраците и чудовищата и правят „зверски страшен театър” с най-успешен спектакъл „Капка светлина и тонове мрак”. И докато някои от „героите” на Христо ми приличат на Хари Потър или може би... на „мъжа в разцвета на силите си” Карлсон, то самият Христо, подобно на любимия ни „малък принц” не се уморява да задава въпроси - не много лесни... Той пита, но и отговаря - защо холандските политици карат велосипеди, а „нашите” винаги се возят в луксозни коли, защо българските учители, за разлика от европейските, получават много ниски заплати, защо днешните деца не обичат да четат книги и общуват само по skype…
Христо ще сподели и как се „вижда” като пораснал и защо не иска непременно „да бъде” патриот, а подобно на героите от неговите необичайни истории ще замине някъде надалеч... Иска ми се да вярвам, че това няма как да се случи... Може би, защото Христо обича да пише за истината - такава, каквато я разбира и усеща... около себе си.
А лично за мен запознанството ми с 9-годишния Христо Карастоянов от София беше среща с другостта на едно преждевременно пораснало, мислещо и талантливо момче.
петък, 15 октомври от 8.50 часа
