Някога писателят Джани Родари измисля своята „Бърканица в приказките” и я „изпраща” на децата по... телефона. Тази забавната история много харесала на 10-годишната Мирелла Илиева от Костенец и тя написала свое продължение - за една разсеяна баба, която „следи” любимите си сериали по телевизията и затова разказва... небивалици на своето внуче.
И в тетрадката на Мирелла се появила „Приказка за не знам колко прасенца”. Всъщност „версията” на Мирелла за N-броя прасенцата ме подсети за друга весела история, но този път в стих. Ето как палавниците Лили и Коста - любимите внучета на баба, прекарват ваканцията...
Лили и Коста
на баба са гости.
Те са деца добри,
когато дъжд не вали.
Но днес - за беда -
доста силно заваля.
Скоро не сме се мили! -
казаха Коста и Лили.
Скочиха в локва дълбока...
Как ли баба ще ги хока?!
И захванаха лудешки
да си правят разни смешки.
Гмуркаха се те в калта...
Ех, какви деца!
Коста, Лили! Коста, Лили! -
почна баба да ги дири.
Време за обяд е вече.
Мийте си ръцете! - рече.
Бабо, бабо! - викна Лили.
Ние вече сме се мили!
Баба като ги видя,
прихна да се смее тя.
Ех, че весел дъжд валя!
Няма никаква шега!
Голям вълшебник е този „весел” дъжд - нали?!? Открила с усмивка неговите „тайни” Мирелла се качва на любимото си колело и след кратка обиколна из съседските улици се отправя направо към полето. А там я очаква вече едно скокливо... козле.
През широкото поле
тичаше едно козле.
Хапна мъничко тревица...
Пийна бисерна росица...
Па излегна се на сянка
и потъна в сладка дрямка.
Щом събуди се козлето
пак заскача из полето.
Десетгодишната Мирелла Илиева от град Костенец е един от участниците във финалния кръг на Националния радиоконкурс за детско литературно творчество „Искри” 2010.
петък, 29 октомври от 8.50 часа
