Шепне гората. Не е песен, нито вик, привлича навътре омайна.
И в лютиковата безкрайност тича момиче и гали цветята.
Жълта съм и краката ми са жълти от прашеца им,
а те двамата вървят отзад, за да си пея.
Потъвам в синхрон с шепота и мисълта за миглите ти ме води.
Така измислям най-съвършената мелодия и я посвещавам на теб.
Толкова влюбени и щастливи са.
В тази приказка аз съм само второстепенен герой,
а те - кралят и кралицата.
Ще тичам пак, за да чуя плясъка на въздуха покрай косите си. Днес те са разпилени, за да напомнят самодива.
Ако посипя прашец върху им,
ще се превърнат ли в слънчев поток?
Обичам тази гора.
Винаги ще я помня и винаги ще помня тях така – щастливи.
Тревичките... са били през цялото време. А аз обвинявах цветята.
Като някаква вълшебна, почти омагьосана приказка е необикновеният „Ден на лютичетата” - нали?!?... Така, както ни го описва 16-годишната Радина Манчева от София. Тя е онзи „второстепенен герой” - детето, което „следва” неотлъчно щастливите крал и кралица. А те кои са?... Разбира се, мама и татко. На тях вече порасналото момиче посвещава с обич тези редове. Защото те са й помогнали да усети порива на въздуха в разпилените коси на самодива, оцветени от жълтото на лютичетата и превърнало ги в „слънчев поток”... Красиво, нали?!?
Много красота се „случва” в миниатюрите на Радина. И всичко, до което се докосва момичето те кара да се замислиш за вечните и истински неща. При Радина те просто се „получават”. Може би, защото тя вече знае „тайната” на това, „което остава след нас”...
„И са древни колкото света. Ръкописи на времето, изписани от крилатите демони с изящни усмивки. И в тях пише за хората, за смисъла на живота. Всяка страница контролира по едно поколение, променя съдбата. И са пазени от три сестри,
слепи и все пак виждащи повече от всички останали. Запечатани с кръвта на архангелите и сълзите на майката Земя.
И те са живи. И дишат. И броят. И очакват...
...Раждаме се в неизвестното, за да си отидем в слепота, а те ще останат вечни и недосегаеми.
Написаното остава.”
Радина Манчева от София e един от участниците във финалния кръг на Националния радиоконкурс за детско литературно творчество „Искри” 2010.
петък, 12 ноември от 8.50 часа
