“С тази книга ще се потопите в един син свят, изпълнен с много радост, а понякога и тъга. Ще прочетете за мъката на морето, ще разберете солени тайни и сини вълшебства...”. С това обещание само преди година
Мария Гаралова от родопското градче Ракитово ни „разкри” своята голяма обич към морето... А днес вече 14-годишното момиче ни радва с кратки приказчици – „леки” като перца, които сякаш се спускат по стълбата на вълшебния сън, но и с „по-сериозни и зрели” стихове, в които откриваме началото на изграждаща се позиция и споделена „житейска философия”. А че е точно така – давам ви „доказателство” в следващите редове...
„Когато мракът завие по нашата улица, когато прегърне стряхата, излизам навън. Звездите като въгленчета прогарят тъмната мантия и започват да блестят...От близкото блато се носи квакане. Поповите лъжички отдавна спят, но малките жабчета упорстват и все още тичат между креватчетата си. Майките се ядосват и гълчат непослушниците. Полека прозорците в квартала угасват. Остават да светят само звездите и фенерчетата на светулките. Чува се приспивно майчино квакане. Вземам си светулково пламъче в ръка и с тихи стъпки се приближавам до блатото. Лягам на едно лилиево листо. Звездите ми намигат и ме поръсват със златен прашец. Заспивам....” А когато нощта отмине и слънцето се „събуди”, да „препуснем” денем с ...белите коне...
Бели коне като мълнии бели препускат.
Газят тревата със своите бързи нозе.
Бурята тъмна косите дъждовни разпуска,
гривите гали на силните бели коне.
Плаче тревата от ревност безумна пропита.
Иска да спре този влюбен и шеметен бяг.
С билки омайни краката им молещо сплита,
клетвени думи прошепва в кънтящия мрак.
Бурята язди конете, пришпорва ги бясно.
Удрят копитата, ноздрите диво пръхтят.
Сякаш земята безкрайна за тях става тясна.
Влюбени, силни и бързи конете летят.
Щом като стихне небесната луда стихия,
ласките бурни, когато накрая замрат,
морни и гладни конете, протегнали шии,
почват виновно и кротко трева да пасат. Аз обикнах белите коне на Мария. И вие, нали?!?
14-годишната Мария Гаралова от град Ракитово е един от участниците във финалния кръг на
Националния радиоконкурс за детско литературно творчество „Искри” 2010.
петък, 10 декември, от 8.50 часа
