Христо Ботев

Когато в края на 19 век работниците от археологическата експедиция на британския археолог Остин Лейърд разкопават древния асирийски град Калах на хълма Нимруд в днешен Ирак, попадат на невероятна находка. Сред гигантските варовикови статуи на чудовища с брадати човешки глави и тела на лъвове, между два релефа на крилати духове-пазители с шишарки в едната ръка и котлета в другата, се появява малка кехлибарена статуетка на мъж със златен нагръдник. Висока е само 24 сантиметра, но е направена толкова майсторски, че изобразеният асирийски владетел Ашурнасирпал сякаш всеки момент ще даде заповед за поредния завоевателен поход.
„Но това е балтийски кехлибар - чуди се Лейърд. - Как е попаднал тук, на брега на река Заб, на хиляди километри от Балтика и то преди почти 2800 години?”
Британският археолог така и не намира отговор на този въпрос - допреди няколко години даже учените не знаеха нищо за древния търговски път, наречен Пътят на кехлибара.
Как балтийският „слънчев камък” достига до Средиземно море и какви тайни крие кехлибарената сова от латвийското село Юодкранте?