Анти-PR стратегии в рокендрола или как да правим искрена музика, когато всички използват попкултурата за разпространение на лъжи. Китаристът и основател на групата Васко Атанасоски пред „Аларма”.
„Безопасно ляво”, „Анонимен не/приятел”, „Без превод”, „Yuppie Dream” – това са само някои от емблематичните заглавия от дебютния албум на една от най-важните групи от новата македонска рокендрол сцена – Bernays Propaganda. Всъщност какво значи „емблематичен” и какво „една от най-важните”? Това са просто необходимите обличания с думи, от които имат нужда по-скоро бедният медиен език и апатичната аудитория, а не толкова Bernays Propaganda, не толкова рокендролът, не толкова истината… Можем да цитираме още няколко заглавия и подзаглавия: „Разумът като оправдание за насилието”, „Бинарната логика на цивилизацията”, „Потребност да бъдеш пръв (Големи имена и големи грешки)”, „Инстинктът като оправдание за насилието”, „Болката като етически критерий”, „Кастрация на съчувствието (Сутрешно кафе, некролог и евнух)”… От книжката, с която се продава дискът на Bernays Propaganda. Или историята на заболяванията на съвременността, разработена от Кристина Горовска, дипломиран философ, автор на повечето от текстовете на групата, основен вокалист… Надявам се вече започвате да се ориентирате, че иде реч за нещо много повече от рокендрол, въпреки че рокендролът е изразното средство, формата, под която най-директно може да се провокира излизането от вездесъщата летаргичност на повърхностната двуизмерна реалност, която ни рекламират по телевизора като единствена. Албумът на Bernays Propaganda е озаглавен Happiness Machines, но това вече съвсем не са невинните „машини за щастие” от едноименния разказ на Бредбъри и от „Вино от глухарчета”, а елементи на един свят, много по-кафкиански, по-оруелиански и по-замятиновски, че и отвъд и нататък – все пак, 25-годишнината от 1984г. имаме! В музиката на Bernays Propaganda могат да бъдат припознати множество влияния – от Fugazi до Gang Of Four (с които дори свириха на една сцена на Offest в Скопие преди две години)… Но в крайна сметка много по-важно е кой си ти, а не от кого се възхищаваш. За това кои са Bernays Propaganda, дни преди юлското издание на „Аларма пънк-джаз”, разговаряме с китариста им и основен автор на музиката Васко Атанасоски…
И отправна точка, естествено, ни е племенникът на Фройд Едуард Бернайс, бащата на съвременния PR…
Името на Bernays Propaganda идва директно от Едуард Бернайс, знаеш, и от неговата книга „Пропаганда” (1923), която поставя началото на концепцията за манипулирането на масите посредством медиите. С развитието на камерата, на радиото, на техническите възможности въобще, той е трябвало да напише тази книга – би бил глупак, невъзползвайки се от подобна ситуация. Но след като написва книгата си през 20-те години на миналото столетие, следва нейното неминуемо влияние върху някои от най-злокобните режими на ХХ век – нацистите, например, използват неговите методи, за да наложат идеологията си. И ако погледнеш – дори и до днес – какво значи днес терминът PR? Професията PR е нещо хубаво, PR-ите са добри хора, почитани от обществото. И никой не си дава сметка, че в основата на тази професия е залегнало безочливото разпространение на лъжи. А да те гледа в очите някой и да те лъже, това не можем в никакъв случай да го наречем добрина – това е нещо много болно: толкова болно, колкото цялата система на съвременните капиталистически общества. Държавата, посредством лъжи, легитимира своето право да взема данъци от теб, т.е. законно да те ограбва. Медиите пишат „Изпращаме хуманитарна помощ за Ирак” и никога „Убиваме хора в Ирак”… И ние трябва някак си да излезем от цялата тази концепция, от цялата тази система от лъжи, ежедневно скалъпващи се с цел лично икономическо облагодетелстване. Защото виждаш какво става по света: депресията е втората най-голяма болест, покосяваща човечеството, стресът е ежедневие, хората умират от рак на 30-35 години – което не е нормално, ще се съгласиш. Животът в стрес и напрежение е неестествен. И затова всеки нормален човек трябва да дава своя отпор срещу това. Затова и ние избрахме за себе си името Bernays Propaganda – защото и да излезеш на сцената и да свириш денс музика със смислени текстове е трик, игра, също един вид пропаганда, но пропаганда с обратен знак. Разликата е, че когато ми се обадиш или ми пишеш на myspace, ще ти отговоря аз лично, а не моят PR-мениджър.
Значи, стигаме до употребата на понятията в съвременната социокултурна среда… И до това кой ги употребява и за какви цели?
Да, защо пропагандата да е само нещо лошо? Ние дори не заставаме срещу глобализацията като срещу негативно явление. Ние самите също можем да правим глобализация. Do It Yourself-движението си е глобално пънк движение. Благодарение на тази глобализация аз имам приятели и в Индонезия, и в Южна Африка, и в Канада… Глобализацията сама по себе си не е нещо лошо, но много компании я използват по техния си безобразен начин, отваряйки по целия свят свои вериги за разпространение на развалени продукти – без да водят сметка нито за душите на хората, нито за техните потребности. На това се опитваме да обърнем внимание и в текстовете си… Затова когато ти ми се обади, например, първо те попитах дали си независим журналист или мейнстрийм репортер – защото отказваме всякакви интервюта на мейнстрийм медии (освен ако не направят тричасово предаване специално за нас)… Как изглежда официалната медийна среда днес? Говорят за Хенри Ролинс, и в следващата секунда – за „Шугър Бейбс”; в по-следващата – за някоя незначителна болежка в лявата гърда на Мадона, а в по-по-следващата за това, че в Китай стотици хора са загинали при земетресение. Ето това е ненормално и ние не бихме искали да сме част от него… Ето, например, когато бяха големите земетресения в Китай миналата година… защо всички тези мултинационални компании, които ги имаме и тук в Македония, и които твърдят, че ги е грижа за хората, не пратиха безплатни самолети с доброволци в Китай? Защо не отидоха 200 хиляди доброволци от Македония да помагат на хората там? Защо „Макдоналдс” не изпратиха безплатни сандвичи в пострадалите райони, щом толкова ги е грижа за хората? За това лицемерие и за това опосредяване на нещата от медиите, от политическите системи, от PR-стратегиите, от които ни е дошло до гуша, говоря. Защото работите трябва да бъдат лични, човек трябва да има лично отношение към света, в който живее.
Ти сам определяш стилистиката на Bernays Propaganda като „диско-пънк”, т.е. музика, която става за танцуване, но същевременно има изключително силни социални текстове. Такива са и текстовете в предишните ти две банди – FPO и „ТК-СК”, жанрово крайно различни една от друга (толкова, колкото може да се различава хардкор-пънкът от акустичните концерти на Боб Дилън), но със същите послания…
Ако се върнем към XII век, към времето на Кръстоносните походи и на увеличаването на властта на Ватикана, ще видим, че освен налагането повсеместно на един властови модел, който е основен и до ден днешен, има и една паралелна история – историята на трубадурите, които с песните си, разпространявани от село на село и от град на град, са осмивали същата тази власт и са подтиквали хората да мислят със собствените си глави. Истина е, че трубадурите на са оставили голямо влияние върху културата на следващите векове, но е истина също така, че техният дух е жив и днес у хора като нас – чрез блуса на ХХ век, чрез рокендрола, чрез пънка. Защото музиката е мощ, музиката има магическа мощ, която много лесно може да покаже на хората, че могат да мислят и да казват каквото имат да казват сами, от свое име – и че за да изразиш мнението си, нямаш нужда от някоя голяма медия или голяма политическа сила, която да стои зад гърба ти. Ти си индивид, а ролята и желанието на властта винаги е била да напомня на индивида, че не е индивид, за да го владее по-лесно… Нас много хора ни харесват дори повече заради текстовете, отколкото заради музиката. За мен лично текстът винаги е бил по-важен от музиката – в примерно съотношение за мен са 60 на 40 процента. А и няма как да не е така – бидейки млади хора, които опъват каиша като всички други в криминалните времена на преход, в които сме в момента, живеейки под наем, работейки нещо друго, за да имаме за храна и за ток – не само сме наясно, но и живеем всичките тези неправди и те съвсем естествено рефлектират и в текстовете и в музиката ни.
Сещам се за други едни такива „интересни времена”, с каквито е изпълнен целият ХХ век. И за песента „Дезертьорът” на Борис Виан, която лично ти имаш обработена в хардкор вариант с FхPхOх. Нека направим връзката между Bernays Propaganda, антимилитаризма и на анти-НАТО акциите, в които участвате, и то не само в Македония…
Без да съм най-големият фен на поезията на Борис Виан, или на поезията въобще, тази песен специално – „Дезертьорът” – за мен е толкова важна, колкото Working Class Hero или Imagine на Джон Ленън, без да е толкова позната на рокендрол поколението. Това са толкова мощни стихове, че да накарат дори човек, който има два грама мозък, отведнъж да презре цялата погрешна и неестествена идея на военщината. Да се отрече от дъното на душата си от същия този милитаризъм, който все още бива наричан от някои „отбрана”. Отбрана, друг път! Защо Министерството за отбрана винаги се оказва Министерство за нападение – навсякъде по света? Друго е отбрана: хората навремето е трябвало да се бранят от природата, от дивите зверове… А днес сме част от цивилизация, която дава възможност на хората да живеят в мир, в толерантност, без потребност да малтретираш другия, различния, без нужда от „отбрана”… И затова взехме текста на Виан, защото и нашето послание е същото – армията, полицията, цялата секюрити-система е напълно сбъркана. Няма защо политиците ни да ходят с лична охрана, няма защо и бизнесмените да го правят… Ако ти си честен човек и тези, които работят с и за тебе те познават като такъв, ти нямаш нужда от охрана и отбрана. Е, ако си престъпник, ограбил много хора, ако си някой, заради когото много хора са умрели, да: тогава винаги ще имаш потребността да си обграден от разнородни маймуни… А ако си истински човек, сам трябва да прозреш в един момент какво значи думата „цивилизация” и съвсем естествено да бъдеш антимилитарист.
Междувременно излезе и вторият албум на групата – My Personal Holiday: още по-гневен и още по-саркастичен спрямо „новия световен ред”. За тези от вас, които ще посетят фестивала „Аларм за природата” в Любанища (близо до Охрид) този уикенд или 11-ия EXIT на Петроварадинската крепост (от 8 до 11 юли), нама нужда да обясняваме как звучат новите песни – по-добре да ги чуете. Концертни версии на VIP In Paradise и някои други песни от новия албум (от знаменития концерт на Bernays във Второ студио от 24 юли 2009г.) можете да чуете и през август в специалната ретроспектива на „Аларма Пънк Джаз”, която подготвяме.
(Материалът е публикуван и в сп. ЛИК)
