Флористът Мария Станоева, съседка на скулптора Васил Гачев, отишъл си от този свят преди десетина години, ни разказва една история, случила се след смъртта на твореца, посветил целия си живот на скулптурата. Една значителна част от творческия му път е била да вае образа на Христо Ботев.
Васил Гачев завършва с отличие Художествената академия при проф. Иван Лазаров през 1932 година.
За изпитната му работа - актова скулптура казват, че показва съвършено разбиране на пропорциите, чувство за плът и материя и изразителност.
По-късно става член на Дружеството на новите художници заедно с автори като Иван Фунев, Николай Шмиргела, Марко Марков, Драган Лозенски, Любомир Далчев, Мара Георгиева и Васка Емануилова. Тогава прави предимно бюстове - на композитора Любомир Пипков, на живописеца Владимир Кавабджиев.
Получава стипендия за работа в Германия, но избухва Втората световна война и той пожелава да бъде изпратен в художествената академия в Рим при проф. Анжело Занели. След това учи в „Екол национал Де Зар” в Париж при професорите Бошар и Гумон. Включва се във френския художествен живот и участва в голяма изложба в „Пале дьо Шайо”, където излага скулптурната глава на мулатката Нино Касиак.
Тази творба е отбелязана и от журито, и от критиката, и Васил Гачев става член на Дружеството на френските творци. След завръщането си в България той продължава в тази посока, очертавайки се като един от най-добрите наши скулптори-портретисти.
Сред тях особено място заемат скулпторните изображения на Христо Ботев. „Ботев е моята болка”, казва художникът, виждах образа му във всичко - и в дърветата, и в облаците, и в тревата”. Васил Гачев създава вдъхновени творби на поета - мраморният му лик е в къщата-музей на Христо Ботев в Калофер, има бюст-паметник в село Задунаевка, бюст-паметник в Благоевград.
Един от тях е дарението за нашата програма „Христо Ботев”.
