„Много се радвам, че съм тук, по-добре е, отколкото си мислех!... Очаквам още приятни изненади и ми се струва, че страшно много ще се забавляваме. Един концерт не е истински концерт, ако не се забавляваш.
Нямах търпение да дойда в България и непрекъснато се изненадвам… Особено от това, че руснаците са взели вашите букви,а не обратното! Днес го разбрах…”
Така започна една от най-очакваните срещи в Банско. Медиите обсадиха джаз легендата Бени Голсън, който пристигна от САЩ, за да се изяви на сцената на джазфеста като гост-саксофонист на австрийския Биг бенд „Келаг”.
Бени Голсън е на сцената близо шест десетилетия. Той е забележителен композитор, с над 30 авторски албума, издадени в САЩ и Европа. И още: аранжор, текстописец, продуцент, музикант с неоценима роля в областта на джаза. Работил е с най-големите имена от световната сцена: Майлс Дейвис, Елла Фицджералд, Куинси Джоунс, Даяна Рос…
Пред българските журналисти Бени Голсън сподели:
„Не съм бил друг път в България и всичко тук за мен е ново. Нови са даже компютрите - знам само как да изпращам имейли и как да получавам.
А пък някои от музикантите си правят песните на компютър… Аз си вземам моливчето, те ме гледат учудено… Традицията е хубаво нещо, но приключението да намериш новото - това всъщност е в природата на креативността. Ако правехме само това, което знаем - нямаше да има нищо ново.
Искам музиката да бъде приключение и затова обичам младите музиканти. Понякога научавам нови неща от тях.”
На въпроса какво наричаме добър музикант, Бени Голсън отговори:
„Всеки различно възприема добрите музиканти, това е нещо относително.Опитът ми, разбирането ми за добър музикант е много точно - имал съм привилегията да свиря с най-добрите. Тези хора са с огромно влияние върху мен: Джон Колтрейн ми е като брат. Оскар Питърсън… И, разбира се, Пеги Лий - тази певица е най-добрата.
Когато композираш музика, никога не знаеш какво ще се случи. Работя вкъщи цял ден, накрая питам жена си какво мисли и тя казва: ”Това не става, прекалено монотонно е…”
За композицията „Килър Джо” каза, че нищо не струва, а тя стана хит!... Повече няма да слушам жена си.
Ако човек има възможност да твори само невероятни неща - нямаше да е интересно. Това те кара да търсиш, да опитваш все по-упорито. Всъщност, написах три версии на „Килър Джо” и трябваше да избера една от тях. Още се чудя как звучаха другите две, защото ги унищожих.”
