Новата творба на Палми Ранчев ще изненада тези, които мислят, че познават добре творчеството му. Събрана от стари и нови стихотворения, тя представя писателя като че е осветен от прожектор – така отчетливо се улавят детайлите. Лицето, което разпознаваме, естествено прилича на лицето от романите и разказите му, но то е и друго – лицето на самотата, на ранимостта, на объркаността в сложните извивки на живота.
Едно е сигурно обаче – новата стихосбирка на Палми Ранчев е с качество, каквото имат малко книги напоследък в убогото време на всеядността.
