Издателят Калин Манолов пред „Артефир”:
На 2 февруари в Столичната библиотека е премиерата на най-новата книга на Айн Ранд на българския пазар. Тази книга не е чак толкова различна от представеното досега от нашето издателство. Всъщност, колкото е радикална философията Ранд, толкова е радикална и самата теория на изкуството. Тя твърди, че не може да се създава изкуство без артистът да вплете в това, което създава, собствените си ценности и личната си философия. И вдигайки мъглата на мистицизма и сантименталността, както тя пише, които обвиват изкуството от векове, тези есета в „Романтически мантифест” обясняват защо от незапомнени времена хората са създавали и са се въхищавали на произведения на изкуството.
В сборника от 69-а година (тези есета са събрани тогава) Айн Ранд изпълнява задача, която сама си е поставила – да разбере кое прави възможен романтизма и кое го унищажава. Тя го нарича „най-лекото постижение в историята на изкуството”. Авторката обяснява първичната нужда на човешкия живот, на изкуството, на обективния източник на този емоционален отговор на изкуството, което всеки човек дава, и как визията на артиста, на човека и света, оформя неговите произведения. Хвърля и една нова светлина върху природата на философията на тази литературна школа, към която се причислява школата на романтизма за разлика от философията на романтизма, от която тя се разграничава категорично. Тук трябва да подчертая, става дума за романтизъм в изкуството. А в някои други есета обяснява и как съвременното изкуство излага на показ обезцененото интелектуално състояние на нашата култура. Винаги е говорила за морална криза, за криза на ценностите на своето време, на изкуството и особено литературата, върху която пада основният акцент.
Тази книга не прави изключение. Нещо уникално за нея – книгата завършва с единствения разказ написан от Айн Ранд. Така демонстрира как нейните разбирания за изкуството могат да се вплетат в конкретно производенение. Точно това отличава тази книга от всички останали. Самата тя твърди, че е мост между неопределеното минало и бъдещето. Свързва ги чрез романтизма в тази естетичска школа, която намира за най-стойностната в човешката история. Всъщност тя определя себе си като първата от завръщащите се романтици. Това е нейният „Романтически манифест”. Така тя формулира истинските си цели и мотиви, като преди това представя теоретичните основи, които й дават право на тези цели и мотиви и са скелета на цялото й творчество.
