Не можах да убедя Юлия Огнянова да дойде в студиото и се наложи да направя записа у тях.
Тя имаше два вида аргументи. Едните бяха идеологически - че не иска да прилича на хората, които търсят изява по медиите. Дори ужасно съжаляваше, че преди една година се е качила на сцената, да си получи наградата за цялостно творчество и смяташе, че много се е изложила. Вторият вид аргументи се оказаха по-трудни за оспорване, защото бяха свързани със здравето. Миналата година, точно по това е време, около рождения си ден е получила инсулт. А сега за пръв път в живота си пише теоретичен труд. И държи да го завърши. Тя, разбира се, не го нарече „теоретичен труд.” Каза, че се чувства длъжна на своите студенти, да им обясни, какво е правила с тях. И да им остави някакво обяснение на метода. Понеже можел да им бъде полезен.
Същински „метод”, разбира се няма. Защото идеята за същински „метод”, претендира да бъде единствено правилна, а тук вече става дума за йерархии. А ако Юлия Огнянова е воювала с нещо през целия си живот, то е с йерархиите.
Освен това тя постави изрично условие, че не иска да говорим за нея. Искаше да говори за това как се прави театър, за хората, с които е правила театър, за учениците си, на които гледа като на свои деца.
В това предаване ще чуем и техните гласове - гласовете на Мая Новоселска и Кръстьо Лафазанов, режисирани от Теди Москов. Те няма да говорят за школата на Юлия Огнянова, а просто ще я покажат в действие.
На 6 февруари, (събота) от 17.00 часа, можете да слушате втората част на разговора, в която ще се върнем доста по-назад във времето, за да припомним за една осъществена театрална утопия - Бургаският театър, когато в него са работили Юлия Огнянова, Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов. И оттам към последния й театрален спектакъл - „Тапетите на времето”, посветен на Константин Павлов.