Предаването е посветено на 90-годишнината от рождението на Богомил Нонев - писател, журналист, дипломат, директор на Българското радио и генерален директор на Българското радио и телевизия в периода 1966-1970 година.
Той е първият носител на наградата “Сирак Скитник”, с която бе удостоен през 2002 - за жалост, последната година от живота му. А от 2003 насам се връчва учредената по инициатива на съпругата му Красимира Нонева национална литературна награда “Богомил Нонев” - за ярки книги на български писатели в публицистиката и есеистиката.
В разговора за този разностранен ерудит със значима диря в българския обществен и художествен живот участват трима от носителите на наградата - белетристът и драматургът Кольо Георгиев, литературният и филмов критик Григор Чернев и публицистът Методи Георгиев. Спомени за него разказва и дъщеря му Калина.
В предаването са включени фрагменти от радиоинтервюта на Богомил Нонев от 2000 и 2002 година. Ще прозвучат музикални творби на композитора и музикалния педагог Веселин Стоянов, баща на съпругата Красимира Нонева, като музикален акцент за връзката на времената и художествено-историческата памет.
„Когато сутрин се събуди - а той се буди винаги рано - и приседне, още неразсънен, на крайчеца на леглото, разбира се, че Те са в стаята му, още са тук. Не може да ги изгони. Не може и да излезе през гъстата им навалица, защото те са заприщили и вратата. Единственото, което може да направи, за да си пробие път, е да поразчисти терена. По единствено възможния начин – като премества посетителите си, като ги слага в своята книга. Така един по един оживяват Йосиф Хилендарец заедно с Мирослав Кърлежа, Йоан Богослов редом до Джоузеф Конрад, Симеон Радев до Хорхе Луис Борхес, Константин Иречек до Константин Величков, Анри Матис, Анна Ахматова, Багряна, Вутимски, Ханчев, Казандзакис, Бешков, Джойс и още, и още. И Тукидит, разбира се - без Тукидит нашият човек заникъде не тръгва.
Така постепенно навалицата се разрежда, става по-широко, а навън се е развиделило и денят е встъпил в правата си, та авторът може да излезе малко на въздух. […]
Неуморният ни приятел плува с лекота във всякакви исторически води, но прави това с голяма и истинска наслада само в античността. Винаги си го представям като патриций, наметнал тога, като сенатор с лавров венец на главата да се разхожда из римските площади, да си хортува не само с Гай Юлий Цезар, но и с Гай Плиний Млади, както и с Гай Цецелий Секунд. При това той винаги изговаря и изписва пълните им имена. Вергилий не е просто Вергилий, а Публий Вергилий Марон, до него е Гай Сулий Крисп, а малко по-нататък - Квинт Хораций Флак.
В тяхното общество Богомил Николов Нонев Първи се чувства уютно, сякаш е приседнал на маса със стари приятели в някоя от легендарните софийски кръчми - в „Дивите петли” или „Шевка”. И всичко това се завърта във вихрушката на думите, смесва се, залязва и изгрява отново и вече не може да се различи кое е спомен и кое действителност, кое е минало и кое бъдеще.”
Григор Чернев
Из есето му „Дискретен чар” от книгата „Есента на заблудените влакове”
(Национална литературна награда „Богомил Нонев” за 2006 година)
събота, 20 февруари от 17.00 часа
